Човекът, който рисува женски крака

Илюстрация: Иво Сираков

Нарисува линиите след дълга пауза. Оттегли се в бамбуковия стол и заопипва картината с очи. Меки, заоблени, леко отворени. Линиите подсказваха скритото си продължение под ефирната лятна рокля. Kолене като репи, но все пак хубави крака.

Остана в бамбуковия стол докато сутрешната светлина стопли въздуха в хладния апартамент. Слънчевите лъчи огряха голия му прасец. Около него се люшкаха прашинки.

Линиите на мъжките крака не водят никъде. Виж, женските крака са друго нещо – повеждат погледа и той пропада към мястото, където се събират. Всяка линия води натам.

Продължи да наблюдава картината докато отново се появи онова чувство, че нещо не разбира. Че нещо не е наред. Зашляпа бос към кухнята и се бави там колкото може по-дълго. Направи си кафе, добави малко мляко и разбърка с молив. Когато реши, че отново е готов да гледа картината се върна в стаята и седна.

Погледна към статива.

Стоя така до обяд. Отпуснат, неподвижен. Бамбукът изскърца, когато отново се изправи. Потопи пръста си в кафето и го прокара по бедрото й. Течността попи. Влакънцата на хартията изпъкнаха. Тя настръхна.

Не може да ти е студено. Ти си топла. Затоплена си от слънцето.

Върна се в кухнята. Доля си от студеното кафе. Отпи и се намръщи. Телефон започна да звъни.
– Здрасти. Как е?
– Горе-долу
– Мила те търси навсякъде. Няма ти номера. Да й го дам ли? Иска да ти каже за някаква шантава идея.
– Не ми се говорят празни приказки.
– Зает ли си?
– Не ми се говорят празни приказки.
– Излез малко навън. Хората пият бира на припек.
През прозореца нахлуха странни звуци. Някъде нещо застърга. Нещо тежко искаше да си остане на мястото, но някой упорито го завличаше нанякъде. Продължи толкова дълго, че стана неприятно.
– Ало?
– Слушай, ти си виждал картините ми. Би ли мастурбирал на нарисувани от мен женски крака?
– Какво? Не знам, май не. Ти рисуваш само крака. Аз харесвам зърна.
– Зърна? Какво има в едни зърна?
– Настръхват, открояват се под блузата. Побъркват ме.
– В зърната няма нищо.
– Добре, както кажеш.
Взе чашата. Помириса кафето. Бръкна в утайката, разтрия я между пръстите си и пак помириса. Избърса ги в горния край на листа. После в слиповете.

Потъна отново в бамбуковия стол.

Не откъсна очи от статива, докато върху него не пропълзяха сенките на следобеда. В тишината на апартамента зажужа муха. Кацна върху картината и започна да пълзи нагоре.

Малки трапчинки, там където леко изпъкват мускулите на бедрата. Там е дяволът, който прелъстява. Там, и в млечнокафената й кожа.

Взе молива и чашата с кафе и се надвеси отново над картината. Рисува няколко часа. Докосваше глезените й – тя нямаше нищо против. Не се умори, но пръстите му започнаха да лепнат от кафето. Накрая я остави. Отдръпна се отново на бамбуковия стол. После стана и затвори прозореца – вечерният хлад нахлуваше изпод балона на пердето.

Къде си ти? Къде показваш млечнокафените си съблазнителни крака? Не си в мръсно легло. Навън си. Сред хората. Горещо ти е. Ако можех да нарисувам лицето ти, щеше да присвиваш очи от слънчевите зайчета на отсрещните прозорци. Зад тях стоят мъже с любопитни погледи. Къде са тези прозорци? В испанско село?

Влезе пак в кухнята. Отряза парче кашкавал. Дъвка го прав, а голият му корем изпъкваше. Когато се върна при картината, сумракът на стаята го изненада. Включи осветлението и се почувства гол. Дръпна завесите. Корнизът изпищя.

Разголена си само от едно бързо движение. За миг показваш красивите си крака. Но кой, кой те вижда? Кой е достоен за този миг? Продавачът на плодове? Дендито с пурата? Дебелият татко? Пъпчивият юноша върху колелото? Кой?

Разлисти подпрените до стената картини. Крака на жени – разтворени, свити, отпуснати, напрегнати. С различна форма, различно разголени. Извади една и я опря в стола. Тя танцува върху вариететна сцена. Тялото й се извива извън рамката и не се вижда, но краката й изпълват цялото пространство на картината. Разлюляват ефирно парче сценична рокля. В дъното на картината тъмен мъж с филцова шапка и чаша в ръка, ги наблюдаваше.

Може би ще се срещнат след края на вариетето. По бедрата й ще капят сълзи, а той ще ги докосва с драскаща длан. И двамата са мръсници. Ще се нараняват един друг. Тя има по-невинни крака от теб, танцьорке.

Приближи до прозореца. Огледа балконите на осрещната сграда. Боклуци, колела, кашони, бутилки, саксии. Малка припламваща точка в средата на тъмен мъжки силует, стоящ на загасени лампи. Квартален воайор.

Не. Теб не може да те наблюдава някой мръсен мъж. Теб може да те наблюдава току-що измит кубински автомобил. Само той е достоен да заглежда хубавите ти крака. И те да се отразяват в хромирания обръч на фара.

Взе парче молив и се нахвърли върху статива.