5740

5740 е номерът на неговия АК. Но не го нарича с тази безстрастна абревиатура. Предпочита Калашников, защото харесва руската потентност. Стиска твърдата му цев с ръка. Непохватно. Като новобранец. Не знае как се движи, но е чувал за мощните му тласъци. По-късно научава, че ушите звънват при изстрел. Сега се учи, че Калашников много лесно причинява болка. Перва неочаквано, ускорен от кожения ремък. Прави „смучки“ и щипе не на шега. Може много лошо да захапва пръста. Веднъж Калашников му цепна устните.

Влагата променя тялото му. Става на червени петна, които се махат с миришеща на струг смазка. От нея по пръстите му излизат твърди морави пъпки. Еритема мултиформе, според дежурния в лазарета. След две седмици узряват и той несъзнателно бели с нокти епидермиса им.

С Калашников той може да обелва 11 железни къса от гилзите им за една секунда. И да ги пуска в необходимата посока. С тях може да прониже някой, стига да не е по-далеч от около 650 метра. „Хуят ми изстрелва сперма на 65 сантиметра – казва веднъж, докато се крие зад спалното да пуши с другите новобранци. – Къде отиваш ти?“  После си прави труда да провери – мъжете се изпразват средно с 45 километра в час. Калашников изхвърля семето си с 3240. „Ако хуят ми може да изстрелва сперма с тази скорост…“, мисли си той докато стои неподвижно на вечерната проверка. Знамето най-накрая застава на върха на пилона след продължително скрибуцане.

Получава своя Калашников малко преди инструктажа. Кратко маршируване пред дежурния офицер и после на пейките в закрития камион. Обходът на поста е 94 крачки в едната посока. 94 изхрущявания по леда. После обратно. Понякога той си представя как идва врагът. Шумоли в храсталака, пуска фини сенки по оградата, като сонди. На трийсет и седмата крачка вдига Калашников и почва да превръща всичко в боляща кайма… когато внезапно вижда да се задава началникът на караула.

Обича да говори за своя АК и след уволнението. „Калашников е казачока на огнестрелните оръжия, да го знаеш – говори той, докато ритмично си боцка с вилицата. – И всеки мъж, ходил в казармата, помни завинаги номера му. На сън да го бутнеш ти го казва“

Тя го чува, но не го слуша. Шумоли нетърпеливо с роклята. С всичко може да се съгласи в момента. Само да си тръгнат от ресторанта. Възбудена и готова да се пробва с него. Танцуват малко, по-скоро неприлично. Тя го обвива с крака. Пъха ръката си зад границата на кожения му колан. Запомня завинаги датата на своята любовна среща. И очаква всичко да се повтаря всяка година, защото тази вечер той се движи неудържимо. Прави мощни тласъци и хапе устните й до кръв. Когато изстрелва семето си, чашите до леглото звънват.

На сутринта я ощипва не на шега по дупето. Вижда как се опитва да прикрива смучките с яката на ризата. На тръгване я ухапва по пръста. Вратата щраква и тя е вече навън.

Бременността променя тялото й. Усеща киселия мирис на вагината си. Кожата й е на тъмни петна, а бенките й стават по-големи и по-тъмни и има акне. Хормонална промяна, според дежурния гинеколог в клиниката. След две седмици акнето е толкова едро, че тя несъзнателно бели с нокът изтънелия епидермис.

Получава контракции малко преди термина. Кратко тътрене пред тревожния поглед на съседката и после на седалката на неговата кола. Площадката пред родилното е 12 крачки в едната посока. 12 изкънтявания по плочките. После обратно. Понякога той си представя как акушерките объркват нещо. Движат се като сенки из тъмните ъгли на родилното и тракат с острите си метални сонди. На деветата крачка вдига юмруци и започва да ги прави на кайма… когато внезапно вижда да се задава старшата сестра.

Ражда му се син. Той стиска мекото новородено с ръце. Непохватно. Като новобранец. На ръчицата забелязва синята гривна за идентификация. С номер 5740.