В китното село Круша се намира още едно от многобройните читалища, които се казват Искра. И въпреки достолепната си възраст (на 95 години е!) все още пази искра, от която лумва огън. Нали затова е построено. Вярно – разпада се, краят на покрива застрашително е увиснал, стените са попукани, но ето – все още събира млади и стари в двора си. И ние бяхме там – и топъл курбан сърбахме върху голата маса, и чаша ракия на старите подадохме, и хубава музика слушахме, и в старите архиви ровихме, и слушахме песните на щурите деца, дето тичаха като хали по тревата.
И още – да удариш напряко през полето от свежи жита си е нещо като да направиш циганско колело на плажа, само че е по-лесно.
nagrevatel.blog 