Отправих се към северозападното село Шишенци. Шишенци е известно с легендата за срещи със самодиви, утъпкани кръгове в тревата, гласове на мъже, жени и деца от потънала в земята сватба, полтъргайсти в къщите и всякакви други паранормални явления. Легендата е толкова жива, че Шишенци и днес е посещавано от хора, въоръжени с дронове, термокамери и микрофони. Покрай фотографската ми задача и аз успях да снимам на видео една самодива.
И още – да удариш напряко през полето от свежи жита си е нещо като да направиш циганско колело на плажа, само че е по-лесно.
Винаги, когато посещавам Славянка планина, разказвам историята как преди 20 години така се залутахме по склоновете й, че се озовахме в Гърция и трябваше да се прибираме на автостоп. Уви, и този път Алиботуш остана недостижим.
Нина се задава по напуканите плочи на терасата. Бърза към мен. Движенията на тялото й ме смущават. Почти няма плът върху костите. Бедрата и тазът й не следват естествена линия, кривят се като на износена кукла. Прекосява с усилие пространството между нас – помага си с ръце, свити в лактите, сякаш се избутва от телата на невидима тълпа. Все пак й личи колко е радостна да ме открие.
nagrevatel.blog 