Влакът бавно спира на Враца. Ставам да си сваля раницата. Един господин се приближава до мен и ми прошепва в ухото:
– Сутрин пиеш лимон и суджук не е нужен.
И отминава по пътеката.
Развивам късметчето от кафето: „Ако не можеш да намериш път, прокарай път.“ Олеле.
Всъщност се получи разкошно ходене из места, окъпани в зимна светлина.
nagrevatel.blog 