Вкусът на смокините от дървото, миризмата на пресен домат от градината, цветът на домашните яйца от курника, лепкавият сок на гроздето от надвисналата асма. Лекият бриз на дървените пейки отвън, гигантското каланхое в градината, страстната пасифлора, срамежливата райска ябълка, пъстрата вечерна иглика, навирените кактуси опунция и шляпането на джапанки по каменната настилка.
Пътеката през гората към плаж Бутамята, жадните мушички, жонглиране с три топки в морето, сянката на чъдъра е малка за трима. Фотографски сесии в „синя час“, преходи в мрака за лов на звезди и светкавици, малък розов джин в „Корабчето“, Синеморец е пълен с познати лица от Фейсбук. Плажът „Липите“ е великолепен, както винаги.
Сладко от цели смокини и праскови с орехчета от жената пред къщата с изглед към морето, също и бутилка вино розе-сира или мавруд, костенурките пълзят в шумата, за да посрещнат дъжда. Първите капки падат по пресъхналите им коруби, а Ели рисува смокинята в градината.
Синеморец. Носталгично завръщане от преди 30 години, когато с приятел продавахме царевица и сладолед на плажа, изпосталелия дог на Федката хрупаше миди от тенекията от сирене, а Песа ме научи „как огънят яде дърва“, за да я сваря тази проклета царевица в същата онази тенекия от сирене, докато от кръчмата на Митака Мадафака кънтеше Money For Nothing на Dire Straits.
30 години по-късно 14-годишният ни син изобретява пясъчна писалка, с която пише думата „море“ върху маса на плажа в Силистар.
Време.
nagrevatel.blog 