Все сме пердашили из Стара планина, но Врачанският Балкан е един от най-красивите й райони. Особенно когато става дума за преходи през есента. Избрахме Ботевата пътека, за да се насладим на хубави букови гори. Няколко години подред чисто организационно не успявахме да нацелим пика на есента, но този път буквално се овъртолохме в цветната палитра около нас. Може да звучи клиширано и старомодно, но когато крачих из обляната със светлина гора изпаднах в силна екзалтация. Обзеха ме такива възторг и възбуда, че се въртях на всички страни. Аха-аха да не изпусна да видя някоя огненна корона, някой поток от светлина, някой вълшебен контраст от цветове. Казвам ви, това е състояние на духа и тялото, което ще търся отново и отново – ако не в реалността, то в спомените си.
Малко преди да напусна есенната гора и да изляза на откритите части на Балкана, ни в клин, ни в ръкав изтърсих едно „благодаря“.
На хижа Пършевица ни посреща Анатоли. Показа ни как се включва скарата и ни остави на мира. И ние него. Оказа се, че общо сме доснесли около кило сланина – три вида. Котаракът на хижата ги опита и трите.
На сутринта времето е мъгливо, вали дъждец. Променяме първоначалния план да пердашим през Кобилини стени към Лакатник. Слизаме директно през гората към село Згориград. Прекрасен маршрут наистина (то накъдето и да тръгнеш в тая пламнала есен няма да сбъркаш). Сърнелките са на семейства край пътя. Дъждовниците шумкат изпод листата. Катериците се крият зад тънките стволове, но вече са дебели и всичко им се вижда. Брезите са просто невероятни.
И една препоръка – минавайки през центъра на Враца е добре да мушнете в раницата по една врачанска кемерка, закуска околчица или мазна баница с кайма и лук. За изпът.
nagrevatel.blog 