Лъчите на Чумерна и мракът на Шешкинград

На битака в Твърдица ни се лепва мъж със златиста електрическа самобръсначка в ръката. Пуска я да бръмчи. За 50 лева това бижу може да бъде наше. Дръж за малко, казва мъжът и тика самобръсначката в ръцете на г-н С. Той се дърпа назад, защото подозира, че вземе ли я, ще бъде негова със сигурност. Напускаме битака, но мъжът ни преследва на улицата. Пак пуска самобръсначката да бръмчи, докато изтъква достойнствата й – вежди-межди, всичко! Само за 25 лева!

Страхотна оферта, от която все пак не се възползваме, но се възползваме от офертата на гората към хижа Чумерна – слънчеви лъчи, дървета-мървета, всичко!

– Механична играчка, само за пет лева! – казва продавачът и сочи към масичката пред себе си.

– Кво й е механичното? – пита майката на детето, дошла на битака в Твърдица.

– Върти съ. – казва й продавачът.

И ние обичаме да се позавъртаме около останките на изоставения миньорски град Шешкинград, малко преди хижа Чумерна. В рудника за въглища, изолиран от останалия свят високо в Стара планина, са работели като миньори хора от близките градове, войници, отбиващи военната си служба, рецивидисти и политически неудобни. Функционирал през 70-те години на миналия век.

Вашият коментар