Обувки

Сутринта прекосява цялото крило на къщата с обувки в ръка и излиза през задната врата. Иска да разгледа какво има в градината. Устата му е пресъхнала от изпитoто вино, но в сумрака не може да намери нито една бутилка с вода. Калта навън е полузамръзнала, все още мека и прясно жълта. Прехвърчат финни снежинки. Набутва връзките вътре в обувките и ги нахлузва на бос крак. Къщата е много голяма и с формата на буквата „П“. По средата на обграденото от нея пространство стърчи висока бреза, наоколо се виждат няколко разрушени стопански постройки. 

Нагазва в калта. Небето е започнало леко да изсветлява. Все още се виждат няколко звезди, но само в пространствата незаети от облаците. Вечерта пристигат в къщата по тъмно – уморени и гладни. Дълго се суетят покрай масата. Изпиват цялото вино, което си носят. Не знаят нищо за околността. Надничат през прозорците, но навън е мрак.

Пъхнал е ръце в джобовете си, докато крачи насам-натам. Из градината си личат опити за овладяване на положението. Камъните от разрушените зидове са струпани на камара под брезата. Няколко купчини с дебели дърва са подредени покрай стените на къщата. Дъното на тясно каменно корито изглежда чисто от листа. Това е. Останалото са избуели трънливи храсти и натрошени керемиди, полузарити в калта. Откъм отворената част на градината започва голяма нива и продължава така до хоризонта. Ето го и него – самотно дърво, чиито начупен контур започва да се откроява на фона на заревото.

Стига до отсрешното крило на къщата и решава да разгледа какво има вътре. Целите му обувки са покрити с жълтата кал, затова ги събува и оставя пред вратата. Стъпва бос по дъсчен под, по който, странно защо, няма прах. Върви покрай редица от прозорци, покрити с паяжини. В основите им лежат различни предмети – полуизстискана тубичка боя за обувки, влажен кибрит, стар часовник със застинали стрелки, връзка с почернели ключове. 

Изведнъж нещо вече не е както преди малко. Пристъпва по-близо до прозореца и разбира защо. Отвън слънцето не се вижда никъде, но светлината му обагря околността в меки, сини нюанси. Снежинките са станали дебели и падат бавно надолу. Някои от тях дори се задържат за кратки мигове на едно място и се завъртат около оста си. Поне на него така му се струва. Брезата и камъните под нея вече са побелели. Мисли си, че пейзажът отвън се е свил до размерите на уютна стая. 

Бърза да се върне при останалите. Прекосява централната част на къщата, отваря още една врата и се озовава в крилото, където нощуваха. Всички вече са станали и се въртят около раниците си. Питат го дали е добра идея да тръгнат нагоре по реката, покрай боровата гора. Той моментално усеща силно желание да ходи нагоре покрай реката и в главата му се появяват картини, в които присъства мека, синя светлина. 

Изведнъж се сеща, че е оставил обувките си в другия край на къщата. Но няма време за тях. Грабва фотоапарата, излиза в градината, и тръгва бос по прясно навалелия сняг.