Помня соления вкус на минерали и цветове на полускъпоценни камъни, силния аромат на йод върху предметни стъкълца на детски микроскоп, гладката повърхност на стъклени топчета, острите ръбове на въоръжени роботи, мастиления дъх на комикси и изкорубените механизми на стари часовници. 

При самото издърпване на книгата от рафта, носът ме засърбява. Кориците са подпухнали, сякаш обезцветени. Оформлението им идва от свят, който вече не съществува, свят с различна визуална култура. Постепенно осъзнавам, че стоим пред нещо уникално и в мен се появява неясна тревога – по какъв начин да се докосна до всичко това, как да го разбера по-добре?