Тази плоскост се появи, когато съквартиранката ми в Лозенец, обезумяла от студ, нацепи секцията в хола с брадвичка. Обгрижила бе тя тенекиената камина – наредила сухите парчета около нея, затрупала я с тях.
Прибрах се с бутилка вино, но в дима от пожара не можах да видя къде мога да я оставя поне за малко. Но както и да е…
Та пак след известен период на творческо изчакване и съзряване, настъпи една скучна неделя. Ели ми бе подарила сухи пастели, за да се погрижи за бедната ми, гаснеща душа.
С леки, но твърди щрихи наченах плоскостта, подкрепен от някаква неделна напитка.
Роди се „Сухопастелната рибогущерова аура, полазена от хора“.
Един-двама човека, извън непосредствения ми творчески свят, казаха че е хубава. Бог да ги поживи.
Але-хоп!
гот 🙂
много хубава!
Бог да те поживи! 😉