Ей туй слънце го направих в мрачен период за мен. В събота сутринта си припомних, че всъщност най-много удоволствам, когато се занимавам с някакво труд-и-творчество. Всичко останало е вятър работа.
Последните си парички дадох за едно парче глина. Затворих се в къщи, червата ми къркореха, мятах се безпомощно между формите и накрая „родих“ едно слънце. Първо не го обичах. После го закачих на стената и сърцето ми трепна. Накрая Дидо го снима с телефончето си и си го сложи като тепатче на дисплейчето. Ей на, казах си аз, обичам го това слънце.
После се роди Земята и Луната. Сниката отразява сянката на Земята върху месечината. Тя е във фаза първа четвърт, нарстваща и полупълна. Тогава някои хора правят кратка, разтоварваща лунна диета. Други стават от дълга, натоварваща софра. И едните и другите са ужасно прави в това, което правят.
По- важно е от време на време да се поглежда нагоре.
Защото ти можеш да не се занимаваш с небето, но небето се занимава с теб.
Сухопастелните букети, винаги се раждат в неделя. Тогава е творческия махмурлук, настъпващ след съботните питиета. Мозъчето не може да ражда грандиозни арт концепции, но пък за жизнеутвърждаващите, витаминозни сухопастелни букети няма проблеми.
Гущерът е символ на трезв ум.
