Стоим със Сту на варненската автогара. Чакаме голямата метална кутия с гумени колела, която да ни откара в с. Горица, а оттам да запрашим към Карадере. Дъвчем баници.
Посещават ни три живи същества.
Първото е Бабата. Тя може да влиза в две състояния. Състояние номер едно – бодра старица, която безгрижно обикаля наоколо. Състояние номер две – абсолютна развалина с 99 болести (настъпва, когато застане пред някой пътник с протегната за милостиня ръка). Бабата може с лекота да преминава в двете състояния за части от секундата.
Ние дъвчем баниците и стотинки не даваме.
Второто същество е Наркоманът. Подготивл е история – загубил си парите и сега не стигат за билет, за да се качи на една голяма метална кутия с гумени колела. Търси някой, който да му донади стотинки, че да си се прибере у дома.
Ние дъвчем баниците и стотинки не даваме.
Третото същество е Жълтото куче. Абсолютно откровенно то си застава пред нас и вперва поглед в баниците. Външно не се променя, няма и история за разказване.
Ние вече не дъвчем баници. Дъвче ги Жълтото куче.
Ето един важен житейски съвет – жълтите кучета са непринудени и поради това получават това, което искат.
Трябва да им подражаваме.
nagrevatel.blog 
🙂
!