Тотемът

Историята на това парче дърво започна, когато го съзрях в ръцете на един приятел в стая „х“, в Студентски град. Положих пияна ръка на рамото му и изрекох:  „Човече, дай да му вдъхна живот на туй парче.“

Даде ми го.

Когато му станах собственик престоя 2-3 години из разни чекмеджета и шкафове. Загубвах го, намирах го, местех се в ралични квартири, в които винаги зарязвах мои предмети, но парчето дърво си го прибирах.

С тези неща не бива да се бърза. По някой път отнемат години.

Когато настъпи момента, го клъцнах тук-там с ножчето. Отне ми пет минути.

Така се роди тотемът. Питах после хората на какво им прилича. Не им приличаше на тотем. На нищо не им приличаше. Не се обезкуражих.

С тези неща не бива да се бърза.

Три години тотемът вися над леглото ми в старата квартира в Лозенец. Да ме пази от Феята на зъбките. Изглежда обаче тя се мажеше с някаква антитотемска паста, обогатена с витамин „С“. Отне ми все пак един зъб.

Сега, след ядене и аз се мажа с паста, обогатена с причудливи, революционни съставки. Да видим…