Планирането понякога изсушава събитията като чироз. Опаковката им се запазва, но духът вътре – не. Свежото в цялата работа, както винаги, е в случайността. Когато стигнахме хижа Козя стена попаднахме на Вечерта на изкуствата, която бе пристигнала там малко преди нас. И бе довела много красиви хора. Съвсем мънички и съвсем големи. И ей на – след прехода сядаш да поразмърдаш боси палци на слънцето, а някой ти сплита плитки. В кафявия залез се случва хубав разговор за творческото писане с млади автори. Зачитат се истории. Малко сълзи. Повече смях. В една творческа работилница обикновена клечка се превръща в пъстра змия. Още интересни разговори. Децата се оплескват до ушите с цветове. Друго едно дете се превръща в изпечен фотограф. Някой забърква силно заразни шоколадови щамове. Стерилизацията с ракия не помага. Някой чете на глас. Ние слушаме.
Такива работи. Преди това съм бил няколко пъти на Козя стена. Но все на каменната й коруба попадах. Сега не е така. Има го.
