Палецът на Паго

Паго, портиерът в нашата жилищна кооперация, вършеше своята работа със старание и ведрина. Любезен и информиран – често го виждах да пие чай с някоя от дамите от етажите. Когато не беше в портиерната, го виждах да се разхожда из квартала. Спираше се тук-там, говореше с някого през оградата, пазаруваше нещо дребно. Паго обичаше да вдига одобрителен палец на всички. Правеше го с неподражема техника – изпъваше палеца си нагоре и накланяше китката си напред, сякаш натискаше бутон на електрически звънец.

 

Ето как ставаше всичко: ще се търкулнат няколко круши на тротоара от скъсаната торбичка на някоя жена, а случаен мъж ще се наведе да ги събира. В същия момент Паго ще мине покрай тях и ще вдигне палеца си, за да натисне невидимия звънец. Или в портиерната ще извади от купчината бял пощенски плик, ще ти го подаде през прозорчето и ще вдигне палеца си нагоре. 

 

Понякога, когато се шляя из квартала, разбирам, че Паго току-що е минавал. Чистачът на прозорци ще заобира пяната с видимо настроение; детето с пъстрото хвърчило ще връчи края на кордата на своя нов приятел; шофьорът на автобуса ведро ще си затананика и ще изглежда така сякаш танцува зад волана; несигурният оратор в парка ще измисли най-хубавите си думи; работниците при спукания водопровод ще изплюят уморените си фасове и ще пратят някого за по фунийка сметанов сладолед. Подозирам, че покрай всички тях е минал Паго и е изпълнил своята техника на показване на одобрителен палец. 

 

Един следобед си седях на пейка в квартала и наблюдавах група деца да залага монети на трамвайните релси. Августовската жега разтопяваше праха по лицата им. Уличен музикант, облегнат върху облепения със стари кино афиши мрамор, изпълняваше монотонно кънтри. Отнякъде се появи Паго. Застана до калъфа на китарата, а сянката му легна върху лицето на музиканта. Музикантът изглежда предусети намерението на Паго, струните му бръмнаха нестройно и кънтри мелодията затихна. Двамата се загледаха през процепите на присвитите си очи. Пантографът на преминаващия трамвай изпращя, възбуден от електрическото напрежение по контактната мрежа. Горещо въздушно течение помръдна ръбовете на разлепените филмови плакати. Отнякъде долетя хартиено самолетче, направи малък кръг и се заби в беззащитните струни на китарата. Чуха се няколко едва доловими тона.