Работи върху светлосенките по вената, която минава по дължината на пениса. После довършва по-малките разклонения, както се рисуват клони на дърво. Не е сигурен дали трябва да изглеждат точно така и дали не са повече, отколкото е нормално. Рисува няколко минути, преди да влезе следващият клиент.

Сега моите спътници изпълняваха песен след песен, докато нощния влак преминаваше през мрак и светлина. Първите дъждовни капки опънаха кривите си струни от външната страна на прозореца и те завибрираха от прелитащите силуети на дървета и сгради…

Нина се задава по напуканите плочи на терасата. Бърза към мен. Движенията на тялото й ме смущават. Почти няма плът върху костите. Бедрата и тазът й не следват естествена линия, кривят се като на износена кукла. Прекосява с усилие пространството между нас – помага си с ръце, свити в лактите, сякаш се избутва от телата на невидима тълпа. Все пак й личи колко е радостна да ме открие.

По бузите на Домакинята тръгват румени петна, от благодарност й се иска да му се хвърли на врата. Да го прегърне.

В тази наелектризирана ситуация успях да видя Паго бавно да прибира ръце зад гърба си, а музикантът да прикрива беззащитните струни на китарата си с длан.

Mалката пица Маргарита седна на най-отдалечената маса, тази до закачалката за палта. Не се съблече. Остана си по сив шлифер. Свали си само сивите ръкавици и ги подреди в ъгъла на масата. Жена, прехвърлила петдесете. Свлече на стола без да го дръпне назад, притисна се в масата и цялата й сивота се изля върху покривката и потече надолу през провисналия на пода колан на шлифера.

Опира длани о полупрозрачната ципа, опитва се да я избута. Рита с всички сили. Къде е процепът? Трябва да излезе. Трябва да диша. Трябва най-накрая да си поеме въздух…

Когато завършва гигантския скок над пояса от храсти, усеща един-два отровни шипа да се приплъзват от вътрешната страна на бедрото … Още

Не мога да не купя хляб. Събота и неделя хляб не продават. Четири хляба. Най-малко. Веднъж изядох половин топъл хляб, като разкисвах всеки залък в устата със швепс… Не виждам кога иззад завесата в супера е изхвръкнал висок палет с горещ хляб. Разбирам за това, когато тласък ме изхвърля метри напред. Опъвам шия нагоре, да видя какво става. Палетът се плъзга върху колелцата си из супера. До него се плъзга още един.

Жонглирането е като ексхибиционизма. Обичам да жонглирам, когато ме гледат. Изваждам трите пъстри и меки топки от джобовете си. Започвам класическо подхвърляне с две ръце.