Майстори и поети

Домакинята бърка с ръка в мръсната вода и обира остатъците от храна от решетката на сифона. Водовъртежът завърта люспа от сварен боб, нивото спада и разкрива риф от чинии. Домакинята стои над мивката и слуша водещата на телевизионното шоу. Темата е за културата – кино, театър, музеи, изложби, улични артисти. Загорялата тенджера ще остави за после. След като си тръгне Поетът.

Дъното на мивката успява да отрази лицето ѝ чак към обяд. Косата не стои добре. Има време само да я пристегне в кок, докато наритва към ъглите мръсни чорапи и парчета Лего. Поетът звъни на вратата петнайсет минути след уговорения час. Рижав, слаб, висок. Пристъпва несигурно в антрето. Държи протрито куфарче. Поставя го тихо на холната маса, ключалките щракват. Изважда тетрадка, често сгъвана на руло. Домакинята се настанява във фотьойла и прибира крака под себе си. Поетът прочиства гърло и започва да чете:

„Поетът се прибра късно

със сок от жена по слабините.

Завистливото куче

бе изяло тетрадката му със стихове.

Вмирисан на вино, го изкорми с ножа за хляб,

за да извади парчета от триумфа си.“

Чете около четиресет минути. Понякога поглежда Домакинята в очите.

– Благодаря – казва му Домакинята.

Излиза в антрето и се връща с портфейл. Изважда банкнота и му я подава. Той я взима и я пъхва в задния джоб. После засуква с пръсти кичур от брадата си и се взира в Домакинята.

– Обадете се пак, ако искате – казва той.

Поетът си тръгва. Домакинята изстъргва загорелия тиган. Пуска пералня. Подрежда детската стая. Готви. Слуша телевизора. Прави бърз кекс. Настъргва зеле. Съпругът ѝ се връща. Той е майстор на перални и често ходи на домашни повиквания. Цял живот е в изцапан работен комбинезон. Цял живот държи оранжев куфар за инструменти. Преди да отвори хладилника, оставя парче мръсен маркуч на кухненската маса.

Домакинята силно го мрази, когато прави така.

***

Дамата задушава фаса си в ъгъла на огромен кристален пепелник. Взира се в петната от вино по масичката. Приличат на кръв от срязани вени. Вените на пияните поети, които сега хъркат и пърдят на пода до нея. Дамата се изправя и залитайки тръгва към банята. Пъха пръст в отвора на липсващата брава и отваря. Докато излива съдържанието на стомаха си, забелязва, че фас е разтопил седалката на тоалетната.

В огледалото кожата на лицето ѝ изглежда жълта. Влиза в спалнята. Парцаливите щори пропускат студена светлина, в която мухълът по стените изглежда релефен. Съпругът ѝ спи по диагонал на леглото. По рижата му брада има остатъци от храна. До него лежи тетрадката със стихове. Навита на руло. Дамата се връща в хола при телата на спящите поети.

Намира дистанционното и пуска телевизора. Темата е за интериорния дизайн – идеи за обзавеждане, мебели и вграждане на домакински уреди. Дамата гледа с интерес, но е готова да смени канала, ако някой от поетите се размърда. В този момент на вратата се звъни. Спира телевизора и поглежда часовника. Точно единайсет.

Майсторът на перални носи изцапан комбинезон и държи оранжев куфар за инструменти. Подава ръка – дланта му е топла и грапава. Усмихва се. Ориентира се веднага, влиза в кухнята и кляка пред машината. Опипва я с върха на пръстите си, изважда с лекота електронния панел и той спокойно увисва на кабелите. Щраква ключалките на куфара и чевръсто вади инструментите. Дамата тайно го разглежда.

– Повредата е малка, но моделът е стар. Почти няма части за него. Ще тръгне и няма да ви прави проблеми. Четиресет лева ще ви струва.

Работи около четиресет минути. Накрая перва със замах копчетата и пералнята тръгва.

– Обадете се, ако пак има проблем – казва той, докато си тръгва.

Дамата се връща в хола. Поетите продължават да спят на пода. Пали цигара и се връща в кухнята. Пуши и гледа пералнята. Съпругът ѝ влиза. Лицето му излъчва болка. Преди да завре глава в хладилника, хвърля мърлявата си тетрадка със стихове на кухненската маса.

Дамата силно го мрази, когато прави така.