Домакинята бърка с ръка в мръсната вода и обира остатъците от храна върху решетката на сифона. Водовъртежът завърта люспа от сварен боб, нивото на водата спада и разкрива риф от чинии. Домакинята стои до ръба на мивката и слуша водещата на телевизионното шоу. Темата е за културата – кино, театър, музеи, изложби, улични артисти. Загорялата тенджера ще я остави за после. След като си тръгне Поетът.
Дъното на мивката успява да отрази образа на Домакинята чак към обяд. Косата й не стои добре. Има време само да я пристегне в кок, докато наритва към ъглите мръсни чорапи и парчета от Лего. Поетът звънва на вратата петнайсет минути след уговорения час. Рижа брада, слаб, висок. Пристъпва несигурно в антрето. Държи протрито куфарче. Поставя го тихо на холната маса, ключалките щракват, изважда тетрадка, която често е била сгъвана на руло. Домакинята се разполага на фотьойла и прибира крака под себе си. Поетът прочиства гърло и започва да чете:
„Поетът се прибра късно
със сок от жена по слабините.
Завистливото куче
бе изяло тетрадката му със стихове.
Вмирисан на вино, го изкорми с ножа за хляб,
за да извади парчета от триумфа си.“
Чете стиховете си около 40 минути, понякога поглеждаше Домакинята в очите.
– Благодаря – каза му Домакинята.
Излиза в антрето и се връща с портфейл. Изважда банкнота и я подава на Поета. Той я взима и я пъхва в задния си джоб. След това засуква с пръсти кичур от брадата си, докато се взира в Домакинята.
– Обадете се пак, ако искате – казва той.
Поетът си тръгва. Домакинята изстъргва загорелия тиган. Пуска пералня. Подрежда детската стая. Готви. Слуша телевизора. Прави бърз кекс. Настъргва зеле. Съпругът й се връща. Съпругът й е майстор на перални и често ходи на домашни повиквания. Цял живот е в изцапан работен комбинезон. Цял живот държи в ръка оранжев куфар за инструменти. Преди да отвори хладилника оставя парче мръсен маркуч на кухненската маса.
Домакинята силно го мрази, когато прави така.
***
Дамата задушава фаса си в ъгъла на огромен кристален пепелник. Взира се в петната от вино по масичката. Приличат на кръв от срязани вени. Вените на пияните поети, които в момента хъркат и пърдят на пода до нея. Дамата се изправя и тръгва със залитане към банята. Пъха пръст в дупката на липсващата брава и я отваря. Докато излива съдържанието на стомаха си забелязва, че фас е разтопил седалката на тоалетната.
В огледалото кожата на лицето й изглежда жълта. Влиза в спалнята. Парцаливите щори пропускат студена светлина, от която мухълът по стените изглежд релефен. Съпругът й спи по диагонал на леглото. По рижата му брада има остатъци от храна, до него лежи тетрадката му със стихове. Навита на руло. Домакинята се връща обратно в хола при телата на спящите на пода поети.
Намира дистанционното на телевизора и го пуска. Темата е за интериорния дизайн – идеи за обзавеждане с мебели и вграждане на домакински уреди. Дамата гледа с интерес, но е готова да смени канала, ако някой от поетите се размърда. В този момент на вратата се звъни. Дамата спира телeвизора и поглежда часовника. Точно единайсет часа.
Майсторът за пералнята носи изцапан комбинезон, държи в ръка оранжев куфар за инструменти. Подава ръка – дланта му е топла и грапава. Усмихва се. Ориентира се веднага, влиза в кухнята и кляка пред машината. Опипва я с върха на пръстите си, изважда с лекота електронния панел и той спокойно увисва на кабелите. Щраква заключалките на куфара и чевръсто вади инструментите си. Дамата тайно го разглежда. Майсторът казва:
– Повредата е малка, но моделът е стар, почти няма части за него. Ще тръгне и няма да ви прави проблеми. 40 лева ще ви струва.
Майсторът работи около 40 минути, накрая перва със замах копчетата и пералнята започва да работи.
– Обадете, ако пак има проблем – казва той, докато си тръгва.
Дамата се връща в хола. Поетите продължават да спят на пода. Пали цигара и се връща в кухнята. Пуши и гледа пералнята. Съпругът й влиза. Лицето му излъчва болка. Преди да завре главата си в хладилника хвърля мърлявата си тетрадка със стихове на кухненската маса.
Дамата силно го мрази, когато прави така.
чета и си мисля „хм, нещо съм скролнал неправилно и пак чета (почти) същото пак“, но ако някои действия се повтарят, то героите не се. Повторими са реакциите на домакинята, но не и в същата посока. Не искам да кажа, че е объркващо четивото, но наистина така се усетих аз! малко като алиса в огледалния свят 🙂 успех със следващата вариация!!
Нуждата от Поет, когато имаш Майстор. Нуждата от Майстор, когато имаш Поет. Два свята – светът на Домакинята и светът на Дамата. И какво липсва в техните светове.
Рекурентно е, малко математика:) има връзка с асоциациите ни за Алиса в огледалния свят, но не дотам, че свят да ти се завие:) нормализиран е! Супер!!