Оценяване:
Споделяне:
- Натисни, за да изпратиш по и-мейл(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Натиснете, за да споделите в Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Click to share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook























Все едно аз съм го писал за себе си
Thank you for you
Exellent photos ❤️❤️❤️. Cheers from Sweden!
„един малък Ад“ …..това ме разтресе най-силно….имам дъщеря на 3г с Алопеция Универсалис . В този Ад сме аз и баща й от мисли и притеснения , те първа на нея ще й предстой да поведе борбата да приеме себе си като СПЕЦИАЛНА. Красотата има много измерения и едно от тях сте вие всички с това заболяване. Красиви и Специални
Често си мисля, че подобно състояние на нещата е всъщност предимство при общуването и взаимоотношенията с околните. Дъщеря ви ще го осъзнане с израстването си. Представете си го като сито, през което до нея ще достигат само стойностните неща. Със сигурност ще я направи по-силна. А вие като родители, въпреки болката, трябва да знаете, че всъщност всичко е наред 🙂