Замислих се как да визуализирам постапокалиптичен свят, в който има изоставени, остарели, аварирали технологии, белязани от ръждата на времето? Закърпени, сглобени от несъответстващи части, но все още работещи – абсурдни ръждиви конструкции с висящи вътрешности, които на пръв поглед няма как да функционират, но по силата на човешкия гений все още бълват пушек, летят, движат се насам-натам? И още – как да визуализирам несмилаемата симбиоза между биологичното, човешкото и механичното? И може ли все пак подобен свят да изглежда различен от света на разпадащите посткомунистически индустриални зони, тип Чернобил, които всички ние, от соцблока, сме виждали? Зони с панелени жилищни блокове, в които може само да се спи до следващия работен ден, но не и да се живее. Зони със занемарени халета, в които човешката душа е стегната в менгемето на толкова нелепа реалност, че чак изглежда приказна… Реалност, в която няма светлина и надежда за нищо добро.
Реших, че един добър начин да направя всичко това, е да вляза в мазето на Младен Митов, един чудесен майстор-електротехник, който с години си отглежда по рафтовете хаос от осакатени предмети с неясно за мен предназначение. Това мазе и друг път ме вдъхновявало, ето как изглежда:
И така – прекарах чудесен ден, вадейки всички тези странни форми от мазето и снимайки ги върху чаршаф. Още докато ги снимах, виждах как бих могъл да ги превърна в индустриални социалистически обекти. В панелки, чиито прозорци светват в 4:30 сутринта, когато някой става за първа смяна в завода. В последствие използвах и гювеч от текстури, които трупам в компютъра си от години – драматичното небе над морето всъщност е текстура на камък, залязващото слънце е текстура на пържени яйца, жълтата текстура в началото на видеото е олющена блажна боя, която може да се види навсякъде около нас. И така нататък.
Благодаря на Ивайло Андонов, който ми звънна един ден и после пихме бира. Ивайло е човекът, който стои зад проекта Ether of Souls и парчето Doom Head, върху което имах възможността да работя. Вокалите са на Jared Louche, фронтмен на индъстриал бандата Chemlab.
Тук може да чуете Ether of Souls.
nagrevatel.blog 