Морето през зимата не е красиво. То е неподредено, разпиляно. Натрупано тук-там. Складирано в очакване на лятото. Пясъкът на плажа е на вълнички. Оформен като дъно с полузаровени в пясъка боклуци. Поглъща ги именно пясъкът, не огромния пясъчен червей на Дюн, за него тук е твърде влажно.
Боклуци, реещи се из персоналния ни Космос. Най-вероятно ще останат там цяла вечност.
Постапокалиптичен свят с изоставени и аварирали технологии. Закърпени, сглобени от несъответстващи части, но все още работещи.
Заедно с група деца от сливенското ОУ “Димитър Петров” правихме айбомбинг в Международен младежки жентър Приморско, база Хелиос. С по две очички в ръка те се впуснаха в търсене на форми за очовечаване. И ги намериха. Сами ще се убедите, че се справиха чудесно! Благодаря!
Ето как изглеждат политиците днес у нас.
От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата.
плачат с мънички сълзи. невидими, ако не се вгледаш внимателно. и не си доближиш лицето много близо до напукана им кора
Случи се да погълне зърно, което посади у него млада мисъл. Изгори го под лъжичката – там, където отдавна вярваше, че всичко е изстинало. Мисълта покълна толкова бързо, че той изплю гроздето обратно в шепата си – сякаш изплюваше самия спомен, преди да се вкорени. Кехлибареното зърно увисна за миг на нишка слюнка – като новородено на пъпна връв. Захабените тенджери изквакаха, когато бучна върха на бастуна си в дюшемето.
nagrevatel.blog 