Ето едно хубаво описание на хижа Планински извори – лайна върху много стар, но вечен бетон.
– Бай Георги? – викам аз, докато се качвам по мръсните стълби към втория етаж. Единствено г-н К. успя да изрече голата истина на глас – сградата на хижа Планински извори е много грозна. Брутална гротеска, изопачен монумент на социалистическата ефективност, излята от здрав бетон, който никога, никога, никога няма да се разпадне. Петнистото й туловище никога, никога, никога няма да освободи от присъствието си едно от най-красивите места в Стара планина.
– Бай Георги? – бутам вратата на най-малкото помещение в хижата, на което стария пастир беше затъкнал отворите с подръчни матирали, за да не духа. Е, няма го – само мръсните дюшеци се излежават върху леглото.
Историята с бай Георги и хижа Планински извори можете да прочетете тук.
Е, хижа Планински извори е и убежище – нежелано, но убежище. Единственото в района, където да се прислониш от дъждове и гръмотевични бури. И все ни се случва едно и също – добре е да бягаш от нея, но е добре и да си благодарен, че я има.
За нас маршрутът е класически – от Пирдоп към хижа Паскал (има нова хижарка там), после Косишки превал и към хижа Планински извори и Петте чучура. Оттам към Антонски превал и пердашим на север, към хижа Бенковски. Вземаме го за 9 часа и половина – хем сме припряни заради иконките със светкавички на телефоните (помните убежището Планиснки извори, нали?), хем сме айляк на някое хубаво място. Тъкънта на планината по това време на годината е сочно зелена.
И отново традиционен и атрактивен маршрут за връщане – от хижа Бенковски пердашим към Старопланинското конче през връх Братаница и после се спукаме към гара Копривщица.
Тъкънта на планината по това време на годината е сочно зелена, не знам дали ви казах 🙂
nagrevatel.blog 