Ако ходиш дълго по трошен камък, накрая нещо в душата ти се натрошава. Пием ненаситно от студени родопски чешми, накисваме и после ги слепваме тия натрошени парчета душа. Чакаме ги да стегнат малко под дебела сянка и после излизаме на жегата да блъскаме по камъните.
Така се случи, че имах възможността да изработя новия видеоклип на Wet Pebbles. Песента им „Магията се завъртя“ получи награда за ДЕБЮТ на концерта на БНР за конкурса „Пролет“. Такъв беше и видеомонтажът на кадрите – лек и удовлетворяващ като пролетен повей 🙂
Хижа Чумерна – любима. Пътуването с влак до гр. Твърдица – философските факултети ряпа да ядат. Шест диви прасета я хрупат тая „ряпа“ в смущаваща близост. Грух-грух – мърдат заскрежени ушички.
Сякаш все не ти е достатъчно. Насочваш апарата, за да разцепиш този дълъг миг на къси фрагменти и така да прибереш повече от него. И после да го отречеш.
От една страна слънце и видимост, от друга – дъжд, мъгла и леден вятър, от който едната половина на лицето ти се схваща, а сополът ти прелита 20 метра преди да се скрие в тревата.
През всички тези дълги безоблачни дни на любов между мен и Carolina Reaper непрекъснато кроях планове как ще си направя великолепен лют сос. Много часове рових за рецепти, дълго търсех подходящи съдове за съхраняване. Обмислях си с трепет всички детайли, кроях планове, представях си бъдещето. Някак си исках да споделя тази любов с добри приятели.
Боклуци, реещи се из персоналния ни Космос. Най-вероятно ще останат там цяла вечност.
Непознат телефонен номер. Ало, господин Кръстев ли е?
Да? На плажа на Крапец ли сте?
Да. Инспектор Н. от районното в Шабла се обажда. Чакам ви на входа на къмпинга.
Много хубав прозорец, който се спуска от тавана до пода. Да, точно върху постелята до този прозорец. Сгушен в топлия чувал, а на вън – едри, бавни снежинки. Какво повече? Заслон Велийца.
Сочни, тумбести листни въшки. Тръпнат блажено от докосванията на пастирите.
Ето – някой се моли за Шешкинград. Фигурата й трудно се забелязва, но е там, до оградата.
nagrevatel.blog 