Бети, обичам те!

Използваш незает с реклама билборд. Разпечатваш буквите. Не знам, може би през нощта ги залепваш, оглеждайки се за полицията (носиш си стълба? стол?). Оживен възел на София осъмва с посланието „Бети, обичам те!“ Никой не бърза да го изчегъртва, кой ще се омърси ръцете?

Гардеробът на Роршах

Когато си легнем на леглото в тихите нощни часове, бедните ни свити душици надникват през уморените очи към гардероба. Там, върху неговата мраморна повърхност, изпъстрена с черни жилцици, започват да изникват плодовете на собствените ни душевни терзания. Изморени от деня и неговите еднообразни и повтарящи се минути; тръпнещи под тежестта на някой проблем; изпаднали в апатична безмисловност или чакащи нещо, което е започнало и трябва да свърши… се появяват образите.