Горещи вечери, алкохол, трева, задимени нощни клубове, сиатълски гръндж, гаражни банди, сух хляб и плесенясало сладко. Борехме се с провинциалната скука. Бяхме най-готините момчета и момичета в изгорелия от слънцето град. Търсещи, умни, забавни. Не правехме кой знае какво, освен да демонстрираме, че сме различни. 

Случи се да погълне зърно, което посади у него млада мисъл. Изгори го под лъжичката – там, където отдавна вярваше, че всичко е изстинало. Мисълта покълна толкова бързо, че той изплю гроздето обратно в шепата си – сякаш изплюваше самия спомен, преди да се вкорени. Кехлибареното зърно увисна за миг на нишка слюнка – като новородено на пъпна връв. Захабените тенджери изквакаха, когато бучна върха на бастуна си в дюшемето.

Използваш незает с реклама билборд. Разпечатваш буквите. Не знам, може би през нощта ги залепваш, оглеждайки се за полицията (носиш си стълба? стол?). Оживен възел на София осъмва с посланието „Бети, обичам те!“ Никой не бърза да го изчегъртва, кой ще се омърси ръцете?