Мъжът е седнал откъм прозореца. На празната седалка до него пулсира екран на телефон, на който е изписано „Моята любов“. Никой от пътниците не се наема да събуди мъжа, за да заеме празната седалка до него. Може би очакват, че ще е много сърдит. Може би все пак всички разбират, че седалката вече е заета от „Моята любов“.

Сега моите спътници изпълняваха песен след песен, докато нощния влак преминаваше през мрак и светлина. Първите дъждовни капки опънаха кривите си струни от външната страна на прозореца и те завибрираха от прелитащите силуети на дървета и сгради…

Митко Курназа танцува кючек по средата на купето. Във всяка длан стиска по един тежък нож. Остриетата проблясват покрай главите на седналите пътници.

Бурно лято. Горещи вечери, алкохол, трева, задимени нощни клубове, музика, сух хляб и плесенясало сладко. Живеехме без да искаме кой знае какво, борехме се с провинциалната скука, търсехме необикновеното навсякъде, ако не го намирахме – създавахме го.