Мъжът е седнал откъм прозореца. На празната седалка до него пулсира екран на телефон, на който е изписано „Моята любов“. Никой от пътниците не се наема да събуди мъжа, за да заеме празната седалка до него. Може би очакват, че ще е много сърдит. Може би все пак всички разбират, че седалката вече е заета от „Моята любов“.

Сега моите спътници изпълняваха песен след песен, докато нощния влак преминаваше през мрак и светлина. Първите дъждовни капки опънаха кривите си струни от външната страна на прозореца и те завибрираха от прелитащите силуети на дървета и сгради…

Митко Курназа танцува кючек по средата на купето. Във всяка длан стиска по един тежък нож. Остриетата проблясват покрай главите на седналите пътници.

Горещи вечери, алкохол, трева, задимени нощни клубове, сиатълски гръндж, гаражни банди, сух хляб и плесенясало сладко. Борехме се с провинциалната скука. Бяхме най-готините момчета и момичета в изгорелия от слънцето град. Търсещи, умни, забавни. Не правехме кой знае какво, освен да демонстрираме, че сме различни.