Синеморец. Носталгично завръщане от преди 30 години, когато с приятел продавахме царевица и сладолед на плажа, изпосталелия дог на Федката хрупаше миди от тенекията от сирене, а Песа ме научи „как огънят яде дърва“, за да я сваря тази проклета царевица в същата онази тенекия от сирене, докато от кръчмата на Митака Мадафака кънтеше Money For Nothing на Dire Straits.
Ето едно хубаво описание на хижа Планински извори – лайна върху много стар, но вечен бетон.
Вълшебно утро в притихналото село Орцево. Докато мия тавата от сутрешната баница г-н Н. се включва с кавала. А пред нас веригата от върхове на Пирин бавно порозовяваше.
Влакът бавно спира на Враца. Ставам да си сваля раницата. Един господин се приближава до мен и ми прошепва в … Още
Винаги, когато посещавам Славянка планина, разказвам историята как преди 20 години така се залутахме по склоновете й, че се озовахме в Гърция и трябваше да се прибираме на автостоп. Уви, и този път Алиботуш остана недостижим.
А по Дунав плуват малки червени точици. Миналогодишните великденски яйца на белградчани.
Има ги всякакви – знайни и незнайни. Но има един заслон в Родопите, който ни е най на сърце – Велийца. Много близко е до мечтата за дървена къщичка с широк панорамен прозорец, падащи снежинки, бумтяща печка, тишина.
Хижа Чумерна – любима. Пътуването с влак до гр. Твърдица – философските факултети ряпа да ядат. Шест диви прасета я хрупат тая „ряпа“ в смущаваща близост. Грух-грух – мърдат заскрежени ушички.
Сякаш все не ти е достатъчно. Насочваш апарата, за да разцепиш този дълъг миг на къси фрагменти и така да прибереш повече от него. И после да го отречеш.
От една страна слънце и видимост, от друга – дъжд, мъгла и леден вятър, от който едната половина на лицето ти се схваща, а сополът ти прелита 20 метра преди да се скрие в тревата.
nagrevatel.blog 