Репортаж от войната във Виетнам

Докато почиствахме праха от книгите попаднах на едно виетнамско списание от 1965 г. Няма как да разчета текста, но фотографиите в него са красноречиви. Репортаж от войната във Виетнам и то не от американска гледна точка, а от виетнамска. Акцентът е върху героизма на виетнамската армия, бойния дух, и, защо не, нежната и поетична душа на виетнамския войник.

Каквото е, такова

Оптимизмът (подобно на цинизма) е слабост. „Слънцето грее, птичките пеят, така че усмихнете се.“ Това също са пълни глупости. Истината е някъде по средата. Каквото е, такова. Ако не си готов да го приемеш…толкова по-зле.“ – Чарлз Буковски

Първата снимка. За деня.

За деня винаги има първа и последна снимка. При последната, играта с настройките на фотоапарата е изтощена от знания и сметки. И те правят експеримента със светлината контролиран, ограничава го в полето „май-това-исках-да-постигна“.

Гардеробът на Роршах

Когато си легнем на леглото в тихите нощни часове, бедните ни свити душици надникват през уморените очи към гардероба. Там, върху неговата мраморна повърхност, изпъстрена с черни жилцици, започват да изникват плодовете на собствените ни душевни терзания. Изморени от деня и неговите еднообразни и повтарящи се минути; тръпнещи под тежестта на някой проблем; изпаднали в апатична безмисловност или чакащи нещо, което е започнало и трябва да свърши… се появяват образите.