Ето нещо лично: ами изкефих се много на тая глинена пещ, дето я направихме на плажа на Крапец. То бива, бива, ама чак пък толкоз… 🙂 Като дете й се радвах. И преди го бях казал – венеца на тазгодишното издание на „С деца на море“ бе, когато извадихме дъхав хляб от нажежената й утроба.
Категория: фоторазкази
Отвъд заглавията
Този фотографски проект ми хрумна около 24-ти май – Денят на българската писменост и култура. Използвах домашната библиотека и предмети, които намерих из чекмеджетата и кутиите у дома. Забавлявах се. Това е.
Сапунени мехури
Като видят от брега, че наближава мама-каракуда, татко-шаран и малките им дечица-рибета, издухват прецизна линия сапунени балони точно пред техните оченца. Както се прекарва примамката пред очите на пъстърва.
Репортаж от войната във Виетнам
Докато почиствахме праха от книгите попаднах на едно виетнамско списание от 1965 г. Няма как да разчета текста, но фотографиите в него са красноречиви. Репортаж от войната във Виетнам и то не от американска гледна точка, а от виетнамска. Акцентът е върху героизма на виетнамската армия, бойния дух, и, защо не, нежната и поетична душа на виетнамския войник.
Каквото е, такова
Оптимизмът (подобно на цинизма) е слабост. „Слънцето грее, птичките пеят, така че усмихнете се.“ Това също са пълни глупости. Истината е някъде по средата. Каквото е, такова. Ако не си готов да го приемеш…толкова по-зле.“ – Чарлз Буковски
Слънчевото зайче хрупа светлина с ушите си
Старо село.
Последните стари предмети из мазетата прашасват.
Сеното също пуска прашинки, които танцуват в слънчевите тръби на сенките.
Бичкията си почива, а ножиците за стригане на вълна броят овце в съня си.
Стъргалотото блести чисто, защото калта е суха.
Слънцето дъвче забравената на дувара краставица.
Слънчевото зайче хрупа светлина с ушите си.
Алеее кок! Пътуване до Тарту, Естония.
Трябваше да оженим Бо за Тина. Или да омъжим Тина за Бо. Тя е естонка. Към Естония low cost авиокомпании не летят и е скъпо със самолет. Решихме да ползваме най-евтиния вариант – „автомобил-на газ-четири пасажера“. 5000 километра до там и обратно. През Сърбия, Унгария, Словакия, Полша, Литва и Латвия. Отнема два дена плюс-минус.
more
Снимаш поза след поза
Снимаш уж на шега
Първо щрак с апарата
После в сърцето ти щрак
Трамвай номер 5
Трамваят по принцип е по-благороден от автобуса. Изкуството използва автобуса, за да разположи в него най-грозните си житейски сцени, изпълнени с низост и болка. Тролейбусът рядко се споменава.
На трамваят напротив – приписва му се известна одушевеност. При него пътниците се возят в малките часове, сгушени на седалките, размишляват върху живота си.
Сън за голямо слонско лайно
Последното нещо, което сънувах, беше как лежа под един слон, без да мога да помръдна, и той се готвеше да стовари едно от най-големите лайна, които някога съм виждал (…) Разкажете този сън на някой психиатър и той ще изкара от него нещо ужасно. Тъй като му плащате прекалено много, той със сигурност ще ви накра да се почуствате зле.
Козя стена. Ехо!
Пътешествие в дъжд. Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо. Едно от най-трудните неща на този свят:
Трима туристи едновременно да се опитват да сменят мокрите си дрехи със сухи.
В купето на малка кола.
Mясто за молитва
Ето какво казва Уикипедия:
Старото българско име на върха е Свети Иван. Според някои сегашното му име произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, „близо до Аллах“ и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин.
Ето как го видях аз: