Ето нещо лично: ами изкефих се много на тая глинена пещ, дето я направихме на плажа на Крапец. То бива, бива, ама чак пък толкоз… 🙂 Като дете й се радвах. И преди го бях казал – венеца на тазгодишното издание на „С деца на море“ бе, когато извадихме дъхав хляб от нажежената й утроба.
Снимаш поза след поза
Снимаш уж на шега
Първо щрак с апарата
После в сърцето ти щрак
Автобусът ни оставя на разклона и изчезва в студения дъжд. Тръгваме пеш по мокрия асфалт към плажа на Иракли. Тя държи над себе си 40-годишен синьозелен чадър. С него пази от капките деветнайсетмесечно бебе, което дреме в скута й. Отпред двамата са заметнати със старо одеяло, което непрекъснато се разтваря и свлича.
Приличат на пашкул, от който излиза пеперуда.
Да хванеш къра не е лесна работа. Изисква се определено състояние на духа. Състояние, което не можеш да се дефинираш … Още
nagrevatel.blog 