Вярвате ли в Коледните Чудеса?
Да вярвам.
Не ме занимавайте с измишльотини.
Занимавайте ме малко с измишльотини.
Ами добре. Ето:
Вярвате ли в Коледните Чудеса?
Да вярвам.
Не ме занимавайте с измишльотини.
Занимавайте ме малко с измишльотини.
Ами добре. Ето:
Виждали ли сте нещо по-сладко от спящо бебе? Спокойствие и невинност.
Бебетата сънуват през половината от спането си.
При възрастните сънуването на конкретен сюжет отнема най-много 25 % от времето, прекарано в сън.
Тъй като през деня бебетата и децата непрекъснато събират впечатления, мозъкът им има нужда от по-продължителна почивка, за да обработи новата информация.
Ето как изглежда почивката на бебе Елин в полеви условия, т.е. на полето:
Тази есен носете каквото искате – секси платформи, змийски сандали или шик лачени обувки.
Височината на тока, дори формата на предната част на обувката не е строго регламентирана.
Чудите се на коя точно част да акцентирате при прехода от лекия летен макиаж към по-смелите тонове на есента?
Ето няколко идеи:
Пътешествие в дъжд. Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо. Едно от най-трудните неща на този свят:
Трима туристи едновременно да се опитват да сменят мокрите си дрехи със сухи.
В купето на малка кола.
Ето какво казва Уикипедия:
Старото българско име на върха е Свети Иван. Според някои сегашното му име произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, „близо до Аллах“ и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин.
Ето как го видях аз:
Ето как ядат прасетата:
…мляс, мляс, мляс…МЛЯС, мляс мляс…мляс, МЛЯС, МЛЯС…мляс…мляс-мляс…МЛЯС…………….мляс-мляс-мляс….
….мляс….
Автобусът ни оставя на разклона и изчезва в студения дъжд. Тръгваме пеш по мокрия асфалт към плажа на Иракли. Тя държи над себе си 40-годишен синьозелен чадър. С него пази от капките деветнайсетмесечно бебе, което дреме в скута й. Отпред двамата са заметнати със старо одеяло, което непрекъснато се разтваря и свлича.
Приличат на пашкул, от който излиза пеперуда.
Ето какво се случва, когато изпълзиш от влажния чувал – пред теб язовир Голям Беглик изпуска сутрешни пари. Глухарят пее…
„И възрастни, и деца замират от удивление и възхищение пред хипопотамите, носорозите и слоновете. Впрочем, последните заемат особено място и в символиката на Зоопарка – неизвестно точно кога, но коронованото слонче е избрано за емблема на Зоологическа градина – София. Историята на слоновете в Зоологическата градина още от самото и създаване преди 120 години е неразривно свързана с историята на самата градина.“
Така започнала историята. Та продължава и до днес. Хората, които карат колела знаят малката работилница и магазин на булевард Васил Левски – на двамата близнаци Иво и Ради. Виждали са строените на тротоара велосипеди, до спирката на автобус 94. Преди време минах да си смажа веригата при тях. И ги помолих за разговор. Съгласиха се. Беше зима и нямаха много работа.
„В него намираш ония хора, които предпочитат следобед чай вместо бира, в него намираш ония хора, които разпускат така, както трябва да се прави във всеки друг парк. Най-важното е, че те в голямата си част нямат никаква представа от бизнес. Водят децата си там, за да не им показват изхвърлените през терасата торби с боклуци, Водят ги там, за да им покажат, че сладък живот има, дори и да си съсед на евтини проститутки“.
Чаровна и сексапилна госпожица ще ви потопи в океан от ласки и нежност, а вие ще й изхвърлите кофите с боклука.