Палецът на Паго

Паго, портиерът в нашата жилищна кооперация, вършеше своята работа с необходимото старание и ведрина. Никой никога не го бе виждал да спи, винаги бе на поста си, винаги бе любезен, винаги приятно информиран. И дори не беше възрастен – най-много на четиридесет. И хубав – често можеше да се види някоя от дамите по етажите да слиза с чаша чай или парче торта. Хем да си побъбри с Паго на някоя странна тема, хем да се порадва на профила му. Всички много го харесваха. Един такъв беззащитно позитивен, симпатично непохватен ерген, който на младини е бил отвличан от извънземни и затова сега не може да си намери подходяща спътничка в живота. Никола Тесла бе неговия Бог, но не само защото е бил велик учен и изобретател, а защото му съчувстваше – времето, в което е живял, не се бе отнесло подобаващо към неговия гений, въпреки че всепоглъщащата мощ на електрическата енергия е пращяла и съскала като изплашено коте в ръцете му. Неразбран бил останал геният на Тесла и затова е отнесъл много тайни със себе си. Ето защо, ако някой проявеше искрен интерес към Паго, той (вероятно подобно на Тесла), ще приветства отвореното му съзнание, ще го въведе с лекота в някоя тема и ще го посвети в един-два любопитни и неизвестни никому факта. Но не това бе най-важното му умение. Той можеше да прави нещо, което навярно никой друг на света не можеше да прави така добре, както него.

Паго владееше с лекота техниката на показване на одобрителен палец.

Ако са упорити, повечето хора се научават да правят добре доста неща, но малко са тези, които правят нещо така, че да няма съмнения за истинската причина за съществуването им на белия свят. И докато правенето на тайнствени опити в проблясващата в Мрака на незнанието лаборатория изглежда като приемлива причина за съществуването на великия Тесла, то съвършеното изпълнение на техниката на показване на одобрителен палец бе най-приемливата причина за съществуването на не по-малко великия Паго, нашият портиер.

Ето как ставаше всичко: пет-шест круши ще пробият пластмасовата торбичка и ще тупнат на пода в хипермаркета. Разтревожено момче ще започне да ги събира обратно, но вече в скута си. Случаен човек, с мека шапка на главата, ще вдигне най-отдалечената круша, ще му я подаде и ще го попита наред ли е всичко. После ще му подари своята здрава платнена торба и заедно ще пуснат останалите круши вътре. Момчето смутено ще му благодари (май за пръв път се налага да благодари на непознат) и ще се загуби към касите. Сладкият сок на пукнатата круша ще лепне по пръстите на човека с меката шапка. Уж между другото, той ще вдигне ръка към носа си. Заедно с аромата на круша в него ще нахлуе усещане, че животът може да се живее по друг начин. И това би могло да е края на тази незначителна случка, но в този момент човекът ще види как Паго, който е станал свидетел на всичко това, протяга към него ръка с одобрително изпънат нагоре палец. За частица от секундата. Като таен знак между тайни агенти на древно общество. Невидим за камерите и за униформените в охранителната зала на хипермаркета, защото никой от тях не следи за такива жестове. Човекът с меката шапка ще продължи да поднася пръсти под носа си, докато му дойде редът на касата, ароматът на круша ще избледнява, но това няма да пречи на засилващото се у него чувство за принадлежност към спасителна мисия, в която са въвлечени много съмишленици. Ето такава бе суперсилата на Паго, портиерът в нашата жилищна кооперация – той умееше да забавя самотническото ни препускане към егоистични цели чрез своя топъл, мек и сух палец.

Разбира се, никой не си даваше ясна сметка за силата на палеца на Паго, защото тя просто допълваше енергията на ситуацията, в която я прилагаше и може би точно поради тази причина имаше моментален ефект върху хората. Ще се случи например мъж с лъскави обувки да сграбчи старица под ръка, за да пресекат заедно улицата. Нищо и никаква работа, започнала от неосъзнат импулс, изненадващо избил изпод подозрението му за прекомерно забързана безполезност. Докато я стиска за лакътя, мъжът с лъскавите обувки полека-лека започва да усеща ситуацията отпреди секунди – пометен от лавина от тела, в която мъже, жени и деца падат с почти изравнени скорости. Сега се оглежда безпомощно и силно стиска стърчащ изпод земята сух корен – ръката на превитата на две старица. Точно в този момент край него прелита окуражително вдигнатия палец на Паго, защото Паго също пресича улицата. И мъжът с лъскавите обувки веднага разбира, че в темпото е разликата. Бавно, с внимателни стъпки (тап-тап, тап-тап, тап-тап) ще стигнат – той и старицата – до отсрещния тротоар. После той ще седне сам зад стъклена витрина и недоверчиво ще започне да наблюдава бедствието навън през парата на чая си.

Или друг случай – тийнейджърката от четвъртия етаж (единствената с обеца на носа в нашата кооперация) ще се вмъкне късно вечерта във входа, държейки под ръка високо дългокосо момче. Работата е ясна – трябва да се качат горе и тихо да отключат вратата на апартамента, защото родителите й или гледат гърмящия телевизор в хола или изцедени спят в дълбоката спалня. Двамата ще се промушат като сенки в коридорчето, тя ще държи огромните му кални обувки в ръка, за да ги сложи върху постлан вестник в нейната стая. Никой няма да разбере. Само Паго ще ги посрещне в полумрака на фоайето със съзаклятнически вдигнат и ням като гроб палец. Като с магическа пръчка този палец ще отслаби напрежението в коремите им, ще отбъбне сетивата им на прокрадващи се нощни ловци и ще ги убеди, че всичко, което предстои да се случи тази нощ, в нейната стая, е разрешено да се случи точно по този забранен начин.

Нека ви разкажа и за онези стотици писма, които Паго сортираше в дървените отделения на стената зад себе си, и които ни връчваше с особен жест. Първо ще те поздрави, после ще порови с късогледи очи, ще извади белия плик, ще се обърне и ще ти го подаде – прищипан между палеца и показалеца. Ти ще протегнеш ръка, но ще я оставиш да увисне за секунда точно преди да дръпнеш (всички знаехме какво ще последва). Един ще дръпне рязко, друг – едва-едва, но всички виждахме как след това пръстите на Паго се приплъзват, все едно изследват консистенцията на непозната течност, но движението се разгъваше и…ето ти го и него – палецът на Паго. С леко уголемена горна част, двойни розови линии на сгъвките и много стар белег с формата на изкривена буква „Н“ по средата на спираловиден рисунък. Първото чувство, което нахлуваше у жителите на нашата кооперация, когато получаваха писмо по този начин, бе, че всъщност са страшни късметлии. Някак си изведнъж осъзнаваха, че е особена рядкост да се получават писма. Но имаше и друго – сякаш суперпалеца на Паго променяше съдържанието на тези писма, смекчаваше тъгата или изостряше радостта в тях без да ги отваря. Хората в нашата кооперация се чувстваха защитени, когато отнасяха белите пликове в сърцевината на домовете си.

Несъмнено много бяха ситуациите, в които Паго участваше със своя знаменит палец. Бях свидетел на някои от тях (може би защото първи си дадох сметка за неговата суперсила), но, сигурен съм, имало е още безброй, за които няма как да знам. Мога само да опитам да си ги представя – детето с пъстрото хвърчило ще връчи края на кордата на своя нов приятел; шофьорът на автобуса ведро ще си затананика и ще изглежда така сякаш танцува зад волана; несигурният оратор в парка ще измисли най-хубавите си думи; работниците при спукания на улицата водопровод ще изплюят уморените си фасове и ще пратят някого за по фунийка сметанов сладолед. Покрай всички тях е минал Паго и е изпълнил своята техника на показване на одобрителен палец.

Междувременно вече бях разказал на другите хлапета за суперсилата на нашия портиер и го следяхме изкъсо и навсякъде – из малките улички на пазара, по спирките, подлезите, в парка. Вечерта в беседката на вътрешния двор на нашата жилищна кооперация често го имитирахме и се превивахме от смях. Паго – вдигал палец успоредно пред носа си, се опитва да го фиксира с поглед, поради което очите му комично се събират навътре. Паго – показва палец на въображаема дама, но го прави някак си изотдолу, ниско под кръста и в крайна сметка си го завира в дупето, а пантомимата продължаваше зад чимшира, зад който засрамено се крие. Паго – лапнал палеца си като бебе, но изведнъж се сеща, че преди това си го е бутал в дупето. Все неща от този род. Сега си мисля, че техниката на Паго за показване на одобрителен палец по същество никак не беше комична, а дълбоко искрена, поради което изглеждаше малко неуместна и лесна за пародиране.

Денят, в който Паго щеше да застреля уличния музикант в началото на подлеза се е запечатал особено силно в паметта ми. С тайфата залагахме монети на трамвайните релси, августовската жега разтопяваше уличната прах по бузите ни, а музикантът, облегнат върху облепения със стари кино афиши мрамор, изпълняваше монотонно кънтри. Виждах как в лъскавата коруба на китарата му се отразяваха стрелците от плаката на Великолепната седморка. Изведнъж се появи Паго. Сянката му легна върху стъпалата на подлеза и изопачено накъдри върху тях широкия разкрач на панталона му. Вече бе започнал движението на ръката си, когато група подплашени гълъби изпляска с крила и полетя право срещу него. Когато завесата от телца се вдигна към небето вече всички го забелязахме – палецът на Паго. Дясната ръка – пречупена в изряден прав ъгъл. Десният крак – пружинира тялото едва забележимо нагоре-надолу. Извивката на гръбнака следва наклона на стълбите, за да завърши в изнесения ляв крак, едва докоснал с пръсти по-долното стъпало. Паго стоеше като застинал по средата на люшкане или на танц, при който перспективата от хоризонталните линии на осанката му минаваше малко под изрязания нокът на изпънатия палец и свършваше в дъното на очите на човека срещу него.

Монотонното кънтри секна за миг – уличният музикант кимна приветливо с глава, разтегна тънките си устни в усмивка и… също вдигна одобрителен палец. Зяпнах – никога не бях виждал някой друг да изпълнява тази техника в присъствието на Паго. Не беше пародия, а по-скоро нещо като връщане на част от енергията в отсрещното игрално поле. Паго от своя страна запази цялата жизненост на позата си и дори още повече я подчерта с плавно разтваряне на ръце – или за прегръдка, или за да покаже шарките на ризата си, или в знак на добронамереност, подобно на котка, която показва коремчето си. После каза:

– Това не беше никак лошо момко, никак не беше лошо…

Уличният музикант изглежда не разбра какво има предвид Паго – изпълнението на китара, или техниката му на вдигане на ответен одобрителен палец. Поради което, за да покаже още веднъж благодарността си, отново вдигна и разклати палеца си пред Паго. Последваха няколко мига, в които Паго бавно започна да прибра ръце към тялото си със заплашително помръдващи пръсти, все още леко разкрачен. Стори ми се, че е изкушен още веднъж да извади палеца от кобура и с невиждан професионализъм да го застреля право между очите. Музикантът изглежда предусети намерението на Паго и струните му бръмнаха нестройно. Двамата се загледаха през процепите на напуканата тишина. Даже малко се уплаших – какво му ставаше на Паго? Ще направи ли сега нещо ужасно? В този момент пантографът на преминаващия трамвай продължително изпращя, възбуден от електрическото напрежение по контактната мрежа. Уличният музикант трепна – все едно седеше на първия ред по време на демонстрация на Никола Тесла.

В тази наелектризирана ситуация успях да видя Паго бавно да прибира ръце зад гърба си, а музикантът да прикрива беззащитните струни на китарата си с длан.

Горещо въздушно течение помръдна ръбовете на разлепените филмови плакати. Отнякъде долетя хартиено самолетче, направи несигурен кръг и се заби в отводнителната решетка на подлеза със звука на нежно докосната струна. От утробата на жълтата китара се изляха най-искрените тонове, които ние, децата от квартала, някога бяхме чували. Накацали като ноти по петолинието на стълбите, изпроводихме с поглед отдалечаващата се фигура на Паго.

Да, той умееше да показва окуражителен палец на хората дори зад гърба си. За никой не оставаше съмнение, че го прави, защото енергията, концентрирана на върха на палеца му избиваше право през усмихнатото му лице.

19.02.2017