На никой не му пука за морето през зимата

Морето през зимата не е красиво. То е неподредено, разпиляно. Натрупано тук-там. Складирано в очакване на лятото. Пясъкът на плажа е на вълнички. Оформен като дъно с полузаровени в пясъка боклуци. Поглъща ги именно пясъкът, не огромният пясъчен червей на Дюн, за него тук е твърде влажно.

На никой не му пука за морето през зимата. Плажните чадъри и плажните съблекални са разсъблечени, направо голи. През зимата плажните чадъри и плажните съблекални са нудисти и всеки може да види петнистата им кожа. Но те са по-добре от постройките – от тях се виждат само скелети.

Морето през зимата винаги е зад гърба ни. Морето през зимата е „тури му пепел“, останала от дървените въглища в скарите. То не е приспано за малко, не е скатано за повторна употреба. То е изхвърлено от мислите. До следващото лято. Морето през зимата е изтощен храм, който най-накрая е празен – търговците са напуснали. Не за дълго.

Морето през зимата е студена и влажна търговска площ, в която е оставена да мъждука гола крушка. Колкото да не влизат крадци.

Морето през зимата е на котките и на котараците. Подредени в редица под надпис „Палачинки“. Следят с очи празната улица. Котките и котараците са единствените пасажери в сухите рибарски лодки, които миришат на риба.

Плажът през зимата е пълен с прекрасни, неначупени, неопипани черупки от миди. „Ново зареждане всяка зима. Заповядайте лятото, понеделник, от девет часа“.

На никой не му пука за красотата на морето през зимата.