Въпросът, който исках да изследвам, бе как мъртвите „живеят“ заедно с живите. Задачата ми бе поставена от Емануил Трейман, по време на фотографския курс „Потапяне“.
Не се стремете към перфектни кадри, посъветва ни Емо. Не се опитвайте да направите завършен проект. Опитайте се да изследвате. Целта на задачата не е да докажете, че имате идея, а да видим какво се случа, когато просто се отдадем на процеса.
Отправихме се към северозападното село Шишенци. Шишенци е известно с легендата за срещи със самодиви, утъпкани кръгове в тревата, гласове на мъже, жени и деца от потънала в земята сватба, полтъргайсти в къщите и всякакви други паранормални явления. Легендата е толкова жива, че Шишенци и днес е посещавано от хора, въоръжени с дронове, термокамери и микрофони. Покрай фотографската ми задача и аз успях да снимам на видео една самодива.
Обикалях и снимах. Преодолявах чудовищни драки и скрити в тревата кладенци-капани. Влизах в изоставени къщи, отварях неотваряни врати, вдишвах прастария въздух в стаите. За мен цялото това дълго пътуване до село Шишенци си струваше само заради първия кадър от тази поредица – кадърът с леглото и семейната снимка.
nagrevatel.blog 