Автор: Vanyu Krastev
Блато
От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата.
Странната мокра птица
Изведнъж го измисли. Бавно започна да вдига ръце нагоре. Задържа ги неподвижни напълно хоризонтално. От ръбовете на ръкавите му се проточиха сребристи водни нишки, яката на шлифера му се плъзна под раменете. Ето ви една стара мокра птица, която няма начин да не забележите. Тя ще се опита да полети, а вие учудено ще я погледнете…
Кратка балада за комунистическия хляб
Не мога да не купя хляб. Събота и неделя хляб не продават. Четири хляба. Най-малко. Веднъж изядох половин топъл хляб, като разкисвах всеки залък в устата със швепс… Не виждам кога иззад завесата в супера е изхвръкнал висок палет с горещ хляб. Разбирам за това, когато тласък ме изхвърля метри напред. Опъвам шия нагоре, да видя какво става. Палетът се плъзга върху колелцата си из супера. До него се плъзга още един.
Палячото колибри
Жонглирането е като ексхибиционизма. Обичам да жонглирам, когато ме гледат. Изваждам трите пъстри и меки топки от джобовете си. Започвам класическо подхвърляне с две ръце.
Горски перли/Forest pearls
Ателието на скулптора
Парче гора, очертано от желязна ограда. Ателието на художника Иван Фунев (1900-1983), край Бояна. Сега изглежда малко като декор на „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. Иглолистната джунгла е потулила всичко.
Сълзите на дърветата
плачат с мънички сълзи. невидими, ако не се вгледаш внимателно. и не си доближиш лицето много близо до напукана им кора
Тихата църква на изобретателя
Долу в мазето е Тихата църква на изобретателя. „Светая светих“, най-свещеното място в домашния храм. Тя е споделено място за душите на компоти и компютри, на болни чешмяни кранчета и безпътни телевизорчета. В нишите й почиват стотици малки предмети. Кабелните кости са навсякъде, а голата електрическа крушка е единствената църковна свещ, с която започва практическото изповядване на вярата и приобщаването към обредите на изобретателството.
Разходката на дъждовника
Вървим по дъното на реката. Гледама за вкаменелости. Дъждовниците гледат нас.
Симпатични, бавни, мъдри саламандри. Мистични амфибии.
Бавно устремени нанякъде.
Лещен
Метаморфоза
„С мигане
парцалчето премина.
Вълната зашумоля.“