Разходката на дъждовника

Вървим по дъното на реката. Гледама за вкаменелости. Дъждовниците гледат нас.

Симпатични, бавни, мъдри саламандри. Мистични амфибии.

Бавно устремени нанякъде.

Лещен

Метаморфоза

„С мигане
парцалчето премина.
Вълната зашумоля.“

Тръни

магарешки тръни

Той и тя

Аз и моята риба

Да, казвам си, ще бъде историята с рибата. Грамадната, глупава риба в мътната плитчина. Легендарна, като най-голямото рибешко око, което можеш да покажеш с вързани китки.

touch

Няма да забравя как Амели Пулен (Невероятната съдба на Амели Пулен) ходеше при зарзаватчията да бърка с ръка в чувала с леща. Аз също го правех като по-малък, но при мен беше с боб. И досега се чудя как така сме имали цял чувал с боб! Както и да е. Усещането бе чудесно, пробвайте го някой ден (макар че откъде ще намерите цял чувал боб или леща не ми е много ясно). Но всъщност знам, че сте го правили вече като деца 😉

Някои още миришат на шоколад

Да, тя винаги слагаше първото шоколадово квадратче между устните на момчетата. Харесваше й да гледа как се смущават от това. Млада принцеса, хранеща изчервените си джуджета. Нейната момичешка свита излапваше останалото, докато тя старателно прегъваше и прибираше опаковките. И когато поредното изчервено джудже й връчи опаковка от изяден арабски шоколад, откри любовно стихче, написано на обратната страна. С него започна й първа романтична връзка, в която научи как да се целува с език…

Сладкият сок на нейните устни

Случайността реши той да подхване плодно зърно, което да посее у него жизнена, млада мисъл. Тя го изгори под лъжичката – онова място, за което подозираше, че е безвъзвратно изстинало. Покълна толкова бързо, че за да я спре да не избуи изплю обратно зърното в шепата си – все едно мисълта изплю, за да я изкара от все още плодородната плът на тялото си.