Когато си легнем на леглото в тихите нощни часове, бедните ни свити душици надникват през уморените очи към гардероба. Там, върху неговата мраморна повърхност, изпъстрена с черни жилцици, започват да изникват плодовете на собствените ни душевни терзания. Изморени от деня и неговите еднообразни и повтарящи се минути; тръпнещи под тежестта на някой проблем; изпаднали в апатична безмисловност или чакащи нещо, което е започнало и трябва да свърши… се появяват образите.