Може да звучи клиширано и старомодно, но когато крачих из обляната със светлина гора изпаднах в силна екзалтация. Обзеха ме такива възторг и възбуда, че се въртях на всички страни, аха да не изпусна да видя някоя огненна корона, някой поток от светлина, някой вълшебен контраст от цветове. Казвам ви, това е състояние на духа и тялото, което ще търся отново и отново – ако не в реалността, то в спомените си.
Синеморец. Носталгично завръщане от преди 30 години, когато с приятел продавахме царевица и сладолед на плажа, изпосталелия дог на Федката хрупаше миди от тенекията от сирене, а Песа ме научи „как огънят яде дърва“, за да я сваря тази проклета царевица в същата онази тенекия от сирене, докато от кръчмата на Митака Мадафака кънтеше Money For Nothing на Dire Straits.
Влакът бавно спира на Враца. Ставам да си сваля раницата. Един господин се приближава до мен и ми прошепва в … Още
Винаги, когато посещавам Славянка планина, разказвам историята как преди 20 години така се залутахме по склоновете й, че се озовахме в Гърция и трябваше да се прибираме на автостоп. Уви, и този път Алиботуш остана недостижим.
nagrevatel.blog 