Морето през зимата не е красиво. То е неподредено, разпиляно. Натрупано тук-там. Складирано в очакване на лятото. Пясъкът на плажа е на вълнички. Оформен като дъно с полузаровени в пясъка боклуци. Поглъща ги именно пясъкът, не огромния пясъчен червей на Дюн, за него тук е твърде влажно.
В Стара планина има хижи, които са построени на прекрасни места и сякаш това е достатъчно за тях. Хижа Кашана обаче, без Мама Данче щеше да изглежда като неугледна постройка насред седловина Кашана в Златишкия проход. Мама Данче е от онези хора, които стават душата на мястото, за което се грижат. Все едно да разцепиш невзрачен камък с геоложко чукче и в сърцевината му да намериш кристали – такава е хижа Кашана с Мама Данче вътре в нея.
Мирозданието всъщност е върволица от купета-вселени, композирани на някоя гара-разпределителна и ние съществуваме за кратко в една или друга от тези вселени, докато пътуваме към разпределението си. Понякога си спомняме един за друг.
Сянката на облаците препуска по пътя по-бързо от табун диви коне. Пътят всъщност не е високопланински, а крайбрежен – непрекъснато е заливан от бели вълни. Стръмният бряг ги разбива в ефирна пяна. В далечината стърчат върховете на незнайни острови. Триъгълен знак с удивителна съобщава за вероятност за пейзажи – да се преминава с повишено внимание.
При самото издърпване на книгата от рафта, носът ме засърбява. Кориците са подпухнали, сякаш обезцветени. Оформлението им идва от свят, който вече не съществува, свят с различна визуална култура. Постепенно осъзнавам, че стоим пред нещо уникално и в мен се появява неясна тревога – по какъв начин да се докосна до всичко това, как да го разбера по-добре?
Синеморец. Носталгично завръщане от преди 30 години, когато с приятел продавахме царевица и сладолед на плажа, изпосталелия дог на Федката хрупаше миди от тенекията от сирене, а Песа ме научи „как огънят яде дърва“, за да я сваря тази проклета царевица в същата онази тенекия от сирене, докато от кръчмата на Митака Мадафака кънтеше Money For Nothing на Dire Straits.
Ето едно хубаво описание на хижа Планински извори – лайна върху много стар, но вечен бетон.
Във Вселената има баланс, иначе няма да е честно. След изнурителното изкачване Беласица ни възнаграждава с невероятни пеизажи – в далечината облаците спускат дъждовна пелена над равнината, а слънчевите лъчи прозират през нея.
Вълшебно утро в притихналото село Орцево. Докато мия тавата от сутрешната баница г-н Н. се включва с кавала. А пред нас веригата от върхове на Пирин бавно порозовяваше.
Митко Курназа танцува кючек по средата на купето. Във всяка длан стиска по един тежък нож. Остриетата проблясват покрай главите на седналите пътници.
Влакът бавно спира на Враца. Ставам да си сваля раницата. Един господин се приближава до мен и ми прошепва в … Още
nagrevatel.blog 