Докато почиствахме праха от книгите попаднах на едно виетнамско списание от 1965 г. Няма как да разчета текста, но фотографиите в него са красноречиви. Репортаж от войната във Виетнам и то не от американска гледна точка, а от виетнамска. Акцентът е върху героизма на виетнамската армия, бойния дух, и, защо не, нежната и поетична душа на виетнамския войник.
Оптимизмът (подобно на цинизма) е слабост. „Слънцето грее, птичките пеят, така че усмихнете се.“ Това също са пълни глупости. Истината е някъде по средата. Каквото е, такова. Ако не си готов да го приемеш…толкова по-зле.“ – Чарлз Буковски
За деня винаги има първа и последна снимка. При последната, играта с настройките на фотоапарата е изтощена от знания и сметки. И те правят експеримента със светлината контролиран, ограничава го в полето „май-това-исках-да-постигна“.
Пълнолуние над билото на Стара планина.
Пътуващо момиче. Влакът преминава по релси, докато я носи към позната гара. Сънят й преминава през образи, докато я води към познати желания.
Старо село.
Последните стари предмети из мазетата прашасват.
Сеното също пуска прашинки, които танцуват в слънчевите тръби на сенките.
Бичкията си почива, а ножиците за стригане на вълна броят овце в съня си.
Стъргалотото блести чисто, защото калта е суха.
Слънцето дъвче забравената на дувара краставица.
Слънчевото зайче хрупа светлина с ушите си.
В случая от черупката изпълзя влажен рубин, за да поизсъхне на слънце върху брезовата кора. Видях с очите си как този яйчен пълнеж се излюпи сред благоприятната 40-градусова инкубационна среда на уличния асфалт, до столична автобусна спирка.
Ей на, казах си аз, докато щраках с фотоапарата. Не мога да го разбера тоя Живот и туй то.
Трябваше да оженим Бо за Тина. Или да омъжим Тина за Бо. Тя е естонка. Към Естония low cost авиокомпании не летят и е скъпо със самолет. Решихме да ползваме най-евтиния вариант – „автомобил-на газ-четири пасажера“. 5000 километра до там и обратно. През Сърбия, Унгария, Словакия, Полша, Литва и Латвия. Отнема два дена плюс-минус.
Снимах задната стена на хранителен супермаркет. Все едно бях дръпнал ръчката на ротативката за да ми се паднат три плодчета … Още
Снимаш поза след поза
Снимаш уж на шега
Първо щрак с апарата
После в сърцето ти щрак
Използваш незает с реклама билборд. Разпечатваш буквите. Не знам, може би през нощта ги залепваш, оглеждайки се за полицията (носиш си стълба? стол?). Оживен възел на София осъмва с посланието „Бети, обичам те!“ Никой не бърза да го изчегъртва, кой ще се омърси ръцете?
nagrevatel.blog 