Направих това видео за конкурса за най-добър видео клип на тема “С велосипед в града” на mobile2020. Идеята е, че ние колоездачите засега сме някъде там – в отраженията на градските повърхности. Преминаваме като призраци в периферията на полезрението. Като силуети в „страничните огледала“ на Града. Бъдещето е в това да излезем от отраженията и да станем реални и по-видими.
Cyclists in the reflections of urban surfaces. In Bulgaria they become more real.
Не знам къде да си сложа лакътя. Някак си не е измислено – общ подлакътник за две съседни седалки. Все…
Лястовици върху горещ асфалтов път.
Малко фотографии от язовирите Беглика и Широка поляна.
Заснех тези кадри в Родопите. Край язовирите Голям Беглик и Широка Поляна. За мен беше различно преживяване от това просто да обитавам бивака. Защото имах хъс да се събуждам рано във влажното и студено утро и поглеждам с камерата в димящите гърла на водоемите. Чувствах се добре.
Знаете ли какъв е рекламния слоган на местната корпорация за събиране и обработване на информация за всеки и всичко? “Имаме я.”
Ето каква бе идеята: на 21-ви декември 2012 г. да се разходим по улиците на София и да заснемем това забележително събитие – Краят На Света. Както се оказа календарът на маите свърши, но светът не. Аз обаче цял ден скиторих по улиците с надеждата да видя как хората приемат загубата на света. Да ви кажа на никой не му мигна окото 😉
Ето нещо лично: ами изкефих се много на тая глинена пещ, дето я направихме на плажа на Крапец. То бива, бива, ама чак пък толкоз… 🙂 Като дете й се радвах. И преди го бях казал – венеца на тазгодишното издание на „С деца на море“ бе, когато извадихме дъхав хляб от нажежената й утроба.
nagrevatel.blog 