Тихата църква на изобретателя

Долу в мазето е Тихата църква на изобретателя. „Светая светих“, най-свещеното място в домашния храм. Тя е споделено място за душите на компоти и компютри, на болни чешмяни кранчета и безпътни телевизорчета. В нишите й почиват стотици малки предмети. Кабелните кости са навсякъде, а голата електрическа крушка е единствената църковна свещ, с която започва практическото изповядване на вярата и приобщаването към обредите на изобретателството.

Аз бях тук

Разглеждам отражението си върху огледалната витрина зад бара. Бледа кожа, тъмни кръгове около очите и хематом на врата. Поне не ми тече кръв от носа. Изпъвам гръбнака си върху високия стол. Боли ме, но се радвам от мисълта, че след малко ще разкажа на бармана историята с рибата.

touch

Няма да забравя как Амели Пулен (Невероятната съдба на Амели Пулен) ходеше при зарзаватчията да бърка с ръка в чувала с леща. Аз също го правех като по-малък, но при мен беше с боб. И досега се чудя как така сме имали цял чувал с боб! Както и да е. Усещането бе чудесно, пробвайте го някой ден (макар че откъде ще намерите цял чувал боб или леща не ми е много ясно). Но всъщност знам, че сте го правили вече като деца 😉

Някои още миришат на шоколад

Елегантна. Стегнатата линия на бизнес костюма й се открояваше сред белите санитарни плочки. Косата прибрана със слънчеви очила, лицето – със свежестта на фон дьо тен. И на нея страшно ѝ отиваха барети и раздърпани тениски. Обичаше да поставя първото шоколадово квадратче между устните на някое момче. Харесваше ѝ да гледа как се смущава. Едно момче ѝ посвети стихове върху опаковката от шоколад и така започна първата ѝ любов.

Сладкият сок на нейните устни

Случи се да погълне зърно, което посади у него млада мисъл. Изгори го под лъжичката – там, където отдавна вярваше, че всичко е изстинало. Мисълта покълна толкова бързо, че той изплю гроздето обратно в шепата си – сякаш изплюваше самия спомен, преди да се вкорени. Кехлибареното зърно увисна за миг на нишка слюнка – като новородено на пъпна връв. Захабените тенджери изквакаха, когато бучна върха на бастуна си в дюшемето.