Ретранслатори на вяра

Тази история е за едно пътешествие в Родопите. Случи се по великденските празници и Гергьовден, когато се струпват многото почивни дни. Зорбас Гъркът казва, че грях си слага на душата мъж, ако не каже на една жена, че е красива. Аз казвам, че грях си слага на душата човек, ако не използва почивните си дни в тази част на годината, за да направи пътешествие в Родопите.

Тогава тревата там е зелена, мека и сочна.

Като заговарям за грехове се сещам за основната случка, която покърти из основи бедната ми душа по време на това пътешествие. Вървим си със Сту по прастарите пътеки, а в далечината малко селце на баир – няколко къщи, скупчени около минарето на джамията. Пада от онзи, родопският дъжд – вали, но не мокри. Ходжата запява, а меките хълмове подхващат древните думи и ги затъркалват по склоновете си. Въздухът се изпълва с вяра, а ние замръзваме заслушани. И двамата чувстваме как машинките ни в областта на гърдите започват да хлопат ето така:

Лъптъп-луптуп, луптуп-лъптъп…

Странджа на колела

Тази история разказва за едно пътешествие из Странджа планина. В края на текста има видео, озаглавено „Странджа и хората. Симбиоза без булдозери“. То се опитва да пресъздаде духа на това място през погледа на пътуващите през него. Познавам хора, които са правили подобни трипове с колела, пеша или на стоп. Те разказват различни истории, но общото при тях е, че Странджа планина и всички неща в нея винаги оставят траен отпечатък върху тях.

Планината е най-слабо населената област в страната. Доскоро затворена за външния свят, тя все още е запечатана извън „нормалното“ време, а липсата на хора я прави интересна за хората. Някои отиват там с големи, жълти машини – за да останат, като собственици на постройки, в които да посрещат преминаващите пътници и да печелят пари. Други пък само преминават с автомобили, велосипеди или пеша – за да остане Странджа.

Тръгваме петнайсетина души, няколко автомобила с багажници за велосипеди и две надуваеми лодки. Началната точка е село Маточина, крайната – Синеморец.

Изкуплението България

Ето какво се случва в това време от другата страна – телефона се намира почти веднага след като го губя. Човекът не вдига на моите позвънявания. Сменя си мелодийката, че тая не го кефи. Сменя си темата на десктопчето, че и тя не го кефи. И започва безплатни, сладки приказки с Али Баба и 40-те разбойници. С всеки поотделно.

Пък аз, нека си вярвам, че в салама няма генно модифицирана соя.

Съквартиранта на напипалия-далаварата-български-гражданин обаче не е нашенец. Иранец е. Вижда го, че говори по чужд телефон, разбира каква е историята и му прави забележка, че не постъпва добре, че може би някой има голяма нужда от този апарат и че всъщност не е никак честна тая работа, дето я върши. В защитата си българинът му вкарва най-твърдия, непоклатим и неоспорим довод:

Микронната технология, вълшебният триграматон и половата мощ

Още малко за вълшебния триграматон ХУЙ. Един приятел в Англия наскоро правил маски за литогравски печат на чипове. До 4 през ноща ги правил тези маски и на края не издържал и сложил между елементите един 5 микронен надпис ХУЙ отгоре, за да крепи оложението. За калем да му е и да не се счупи нещо. Подписът на създателя. Българската следа в микронната технология.

Айляк 1.0

Много често дъвчем концепци за живота, вселената и всичко останало. Раждат се хубави идеи, но после бързо умират.Защото после не можем да си ги спомним. Или не сме чак толкова готини, че да си седнем на задника и да ги реализираме. Ето я схемата – слагаме по един чип в главите си. Идеята с чиповете е стара, но сега предлагам нов прочит. Та тези чипове, ще препредават всички мисли, които могат да се пръкнат в главите ни, бродейки из планината.