Морето през зимата не е красиво. То е неподредено, разпиляно. Натрупано тук-там. Складирано в очакване на лятото. Пясъкът на плажа е на вълнички. Оформен като дъно с полузаровени в пясъка боклуци. Поглъща ги именно пясъкът, не огромния пясъчен червей на Дюн, за него тук е твърде влажно.
Боклуци, реещи се из персоналния ни Космос. Най-вероятно ще останат там цяла вечност.
Постапокалиптичен свят с изоставени и аварирали технологии. Закърпени, сглобени от несъответстващи части, но все още работещи.
Заедно с група деца от сливенското ОУ “Димитър Петров” правихме айбомбинг в Международен младежки жентър Приморско, база Хелиос. С по две очички в ръка те се впуснаха в търсене на форми за очовечаване. И ги намериха. Сами ще се убедите, че се справиха чудесно! Благодаря!
Ето как изглеждат политиците днес у нас.
От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата.
плачат с мънички сълзи. невидими, ако не се вгледаш внимателно. и не си доближиш лицето много близо до напукана им кора
Случайността реши той да подхване плодно зърно, което да посее у него жизнена, млада мисъл. Тя го изгори под лъжичката – онова място, за което подозираше, че е безвъзвратно изстинало. Покълна толкова бързо, че за да я спре да не избуи изплю обратно зърното в шепата си – все едно мисълта изплю, за да я изкара от все още плодородната плът на тялото си.
nagrevatel.blog 