Ето какво се случва в това време от другата страна – телефона се намира почти веднага след като го губя. Човекът не вдига на моите позвънявания. Сменя си мелодийката, че тая не го кефи. Сменя си темата на десктопчето, че и тя не го кефи. И започва безплатни, сладки приказки с Али Баба и 40-те разбойници. С всеки поотделно.

Пък аз, нека си вярвам, че в салама няма генно модифицирана соя.

Съквартиранта на напипалия-далаварата-български-гражданин обаче не е нашенец. Иранец е. Вижда го, че говори по чужд телефон, разбира каква е историята и му прави забележка, че не постъпва добре, че може би някой има голяма нужда от този апарат и че всъщност не е никак честна тая работа, дето я върши. В защитата си българинът му вкарва най-твърдия, непоклатим и неоспорим довод:

Още малко за вълшебния триграматон ХУЙ. Един приятел в Англия наскоро правил маски за литогравски печат на чипове. До 4 през ноща ги правил тези маски и на края не издържал и сложил между елементите един 5 микронен надпис ХУЙ отгоре, за да крепи оложението. За калем да му е и да не се счупи нещо. Подписът на създателя. Българската следа в микронната технология.

Много често дъвчем концепци за живота, вселената и всичко останало. Раждат се хубави идеи, но после бързо умират.Защото после не можем да си ги спомним. Или не сме чак толкова готини, че да си седнем на задника и да ги реализираме. Ето я схемата – слагаме по един чип в главите си. Идеята с чиповете е стара, но сега предлагам нов прочит. Та тези чипове, ще препредават всички мисли, които могат да се пръкнат в главите ни, бродейки из планината.