Автор: Vanyu Krastev

touch

Няма да забравя как Амели Пулен (Невероятната съдба на Амели Пулен) ходеше при зарзаватчията да бърка с ръка в чувала с леща. Аз също го правех като по-малък, но при мен беше с боб. И досега се чудя как така сме имали цял чувал с боб! Както и да е. Усещането бе чудесно, пробвайте го някой ден (макар че откъде ще намерите цял чувал боб или леща не ми е много ясно). Но всъщност знам, че сте го правили вече като деца 😉

Някои още миришат на шоколад

Да, тя винаги слагаше първото шоколадово квадратче между устните на момчетата. Харесваше й да гледа как се смущават от това. Млада принцеса, хранеща изчервените си джуджета. Нейната момичешка свита излапваше останалото, докато тя старателно прегъваше и прибираше опаковките. И когато поредното изчервено джудже й връчи опаковка от изяден арабски шоколад, откри любовно стихче, написано на обратната страна. С него започна й първа романтична връзка, в която научи как да се целува с език…

Сладкият сок на нейните устни

Случайността реши той да подхване плодно зърно, което да посее у него жизнена, млада мисъл. Тя го изгори под лъжичката – онова място, за което подозираше, че е безвъзвратно изстинало. Покълна толкова бързо, че за да я спре да не избуи изплю обратно зърното в шепата си – все едно мисълта изплю, за да я изкара от все още плодородната плът на тялото си.

Urban reflections

Направих това видео за конкурса за най-добър видео клип на тема “С велосипед в града” на mobile2020. Идеята е, че ние колоездачите засега сме някъде там – в отраженията на градските повърхности. Преминаваме като призраци в периферията на полезрението. Като силуети в „страничните огледала“ на Града. Бъдещето е в това да излезем от отраженията и да станем реални и по-видими.