Елегантна. Стегнатата линия на бизнес костюма й се открояваше сред белите санитарни плочки. Косата прибрана със слънчеви очила, лицето – със свежестта на фон дьо тен. И на нея страшно ѝ отиваха барети и раздърпани тениски. Обичаше да поставя първото шоколадово квадратче между устните на някое момче. Харесваше ѝ да гледа как се смущава. Едно момче ѝ посвети стихове върху опаковката от шоколад и така започна първата ѝ любов.

Случи се да погълне зърно, което посади у него млада мисъл. Изгори го под лъжичката – там, където отдавна вярваше, че всичко е изстинало. Мисълта покълна толкова бързо, че той изплю гроздето обратно в шепата си – сякаш изплюваше самия спомен, преди да се вкорени. Кехлибареното зърно увисна за миг на нишка слюнка – като новородено на пъпна връв. Захабените тенджери изквакаха, когато бучна върха на бастуна си в дюшемето.

Не знам къде да си сложа лакътя. Някак си не е измислено – общ подлакътник за две съседни седалки. Все … Още

Знаете ли какъв е рекламния слоган на местната корпорация за събиране и обработване на информация за всеки и всичко? “Имаме я.”

На планетата Земя съществува Антарктическата гъба, която живее 1500 години. Очевидно тя не се интересува от еволюцията на собствените си идеи, а по-скоро от това как постепенно да расте въпреки сковаващия студ на Антарктическия океан. И това й отнема цялото време.
Представяте ли си?