Кибритът

Намерих го в един стар бюфет. Седял е там цяла вечност и най-накрая дочака да бъде запален.
Бил е произведен във фабриката за кибрити в Костенец. Петдесет броя клечки, цена – 4 стотинки.

Аз и моята риба

Да, казвам си, ще бъде историята с рибата. Грамадната, глупава риба в мътната плитчина. Легендарна, като най-голямото рибешко око, което можеш да покажеш с вързани китки.

Някои още миришат на шоколад

Да, тя винаги слагаше първото шоколадово квадратче между устните на момчетата. Харесваше й да гледа как се смущават от това. Млада принцеса, хранеща изчервените си джуджета. Нейната момичешка свита излапваше останалото, докато тя старателно прегъваше и прибираше опаковките. И когато поредното изчервено джудже й връчи опаковка от изяден арабски шоколад, откри любовно стихче, написано на обратната страна. С него започна й първа романтична връзка, в която научи как да се целува с език…

Сладкият сок на нейните устни

Случайността реши той да подхване плодно зърно, което да посее у него жизнена, млада мисъл. Тя го изгори под лъжичката – онова място, за което подозираше, че е безвъзвратно изстинало. Покълна толкова бързо, че за да я спре да не избуи изплю обратно зърното в шепата си – все едно мисълта изплю, за да я изкара от все още плодородната плът на тялото си.