Странната мокра птица

Изведнъж го измисли. Бавно започна да вдига ръце нагоре. Задържа ги неподвижни напълно хоризонтално. От ръбовете на ръкавите му се проточиха сребристи водни нишки, яката на шлифера му се плъзна под раменете. Ето ви една стара мокра птица, която няма начин да не забележите. Тя ще се опита да полети, а вие учудено ще я погледнете…

Кратка балада за комунистическия хляб

Не мога да не купя хляб. Събота и неделя хляб не продават. Четири хляба. Най-малко. Веднъж изядох половин топъл хляб, като разкисвах всеки залък в устата със швепс… Не виждам кога иззад завесата в супера е изхвръкнал висок палет с горещ хляб. Разбирам за това, когато тласък ме изхвърля метри напред. Опъвам шия нагоре, да видя какво става. Палетът се плъзга върху колелцата си из супера. До него се плъзга още един.

Някои още миришат на шоколад

Да, тя винаги слагаше първото шоколадово квадратче между устните на момчетата. Харесваше й да гледа как се смущават от това. Млада принцеса, хранеща изчервените си джуджета. Нейната момичешка свита излапваше останалото, докато тя старателно прегъваше и прибираше опаковките. И когато поредното изчервено джудже й връчи опаковка от изяден арабски шоколад, откри любовно стихче, написано на обратната страна. С него започна й първа романтична връзка, в която научи как да се целува с език…

Сладкият сок на нейните устни

Случайността реши той да подхване плодно зърно, което да посее у него жизнена, млада мисъл. Тя го изгори под лъжичката – онова място, за което подозираше, че е безвъзвратно изстинало. Покълна толкова бързо, че за да я спре да не избуи изплю обратно зърното в шепата си – все едно мисълта изплю, за да я изкара от все още плодородната плът на тялото си.