Човек трудно може да спре мисли, които са плъзнали по меката плът на ужаса.

Mалката пица Маргарита седна на най-отдалечената маса, тази до закачалката за палта. Не се съблече. Остана си по сив шлифер. Свали си само сивите ръкавици и ги подреди в ъгъла на масата. Жена, прехвърлила петдесете. Свлече на стола без да го дръпне назад, притисна се в масата и цялата й сивота се изля върху покривката и потече надолу през провисналия на пода колан на шлифера.

Горещи вечери, алкохол, трева, задимени нощни клубове, сиатълски гръндж, гаражни банди, сух хляб и плесенясало сладко. Борехме се с провинциалната скука. Бяхме най-готините момчета и момичета в изгорелия от слънцето град. Търсещи, умни, забавни. Не правехме кой знае какво, освен да демонстрираме, че сме различни. 

Опира длани о полупрозрачната ципа, опитва се да я избута. Рита с всички сили. Къде е процепът? Трябва да излезе. Трябва да диша. Трябва най-накрая да си поеме въздух…

Когато завършва гигантския скок над пояса от храсти, усеща един-два отровни шипа да се приплъзват от вътрешната страна на бедрото … Още